— Чезаре избяга!
— Кога?
— Преди половин час, когато се сменяше стражата.
Половин час! Точно когато Ябълката му го показа.
— Знаещ ли как?
— Нямаме представа, освен ако не умее да минава през стени. Явно е имал приятели вътре.
— Кой? Лукреция?
— Не. Тя не е излизала от покоите си, откакто папата я постави под домашен арест. Заловихме двама стражи, работили за Борджия. Единият е бивш ковач, сигурно е успял да разбие катинара, макар по вратата на килията да няма следи от взлом. По-скоро са използвали ключа… ако са виновни.
— Създава ли ви неприятности Лукреция?
— Колкото и да е странно — не. Изглежда се е примирила със съдбата си.
— Не й се доверявайте. Каквото и да става, не позволявайте да приспи бдителността ви с привидното си покорство. Тихите води са най-опасни.
— Добре.
Ецио се замисли. Ако Чезаре все още имаше приятели в Рим — а явно беше точно така — те щяха да го изведат от града възможно най-бързо. Но портите несъмнено бяха поставени под строга охрана, а опитът му подсказваше, че Чезаре — лишен от Ябълката и необучен в асасински методи — не би успял да избегне кордоните от стражи из целия град.
Оставаше само една възможност.
Реката!
Тибър навлизаше в Рим от север и поемаше на запад, където се вливаше в морето само на няколко мили оттук — при Остия.
Ецио си припомни търговците на роби, които беше убил. Те бяха наемници на Чезаре и едва ли са били единствените! Можеха да го качат в лодка или в малък кораб, отплаващ към морето, предрешен като моряк или скрит под платнищата сред товара. По течението гребна лодка или платноход биха стигнали за нула време до Тиренско море, а оттам — е, зависеше от плановете на Чезаре. Важното беше да го залови, преди да ги е пуснал в ход.
Ецио се отправи по най-краткия маршрут към градското пристанище, което се намираше най-близо до крепостта. Доковете гъмжаха от лодки и кораби от всякакви видове и размери. Все едно да търсиш игла в копа сено. Половин час. Едва ли беше отплавал, а и приливът предстоеше.
Ецио откри закътано място и — този път без колебание — извади Ябълката от кожената торба. Тук нямаше как да рисува образи, но той усещаше, че ако й се довери, тя ще намери начин да го посъветва. Приближи я към себе си толкова близо, колкото смееше, и затвори очи, подтиквайки я да отговори на въпроса му.
Тя не засия, но той усети как се затопли под ръкавиците му и запулсира. От нея долетяха странни звуци. Или пък ехтяха в главата му? Не беше сигурен. Женски глас, странно познат, но неясно откъде и сякаш много далечен, произнесе тихо, но ясно: „Малката каравела с червени платна на шести док“.
Ецио се спусна тичешком по кея. Отне му известно време да си проправи път през тълпата забързани, ругаещи моряци и да открие шести док. Когато най-после успя, лодката, отговаряща на описанието на Ябълката, тъкмо отплаваше. И тя му се стори позната. По палубата й се валяха чували и сандъци със стока — достатъчно големи да поберат човек — и там Ецио стъписано забеляза моряка, когото бе оставил полумъртъв след несполучливия опит да спаси мадам Солари. Куцайки тежко, мъжът застана до един от сандъците и го намести с помощта на друг моряк. Ецио видя, че под капака от всички страни на кутията са пробити отвори. Сниши се зад гребна лодка, вдигната на дървени подпори за пребоядисване, когато куцият мъж се обърна да огледа кея, навярно за преследвачи.
Проследи безпомощно с поглед как каравелата поема по течението с вдигнато платно, за да улови бързия бриз. Дори с кон не би могъл да последва кораба по речния бряг, понеже по пътя се възправяха множество сгради, построени току до водата. Трябваше да си намери лодка.
Върна се край доковете и се защура край тях. Екипажът на малко корабче току-що бе разтоварил пратката си и то все още беше готово за път. Ецио тръгна към мъжете.
— Искам да наема лодката ви — припряно обяви.
— Тъкмо я закотвихме.
— Ще платя щедро.
Бръкна в кесията си и извади шепа златни дукати.
— Първо трябва да предадем стоката — обади се един моряк.
— Къде искаш да отидеш? — попита друг.
— Надолу по течението — отвърна Ецио. — Незабавно.
— Погрижи се за товара — обади се един новодошъл. — Аз ще откарам господина. Джакопо, ти идваш с мен. Двамата ще успеем да я подкараме.