Ецио се обърна да благодари на мъжа и удивено разпозна Клаудио, младия крадец, когото бе спасил от Борджия.
Клаудио му се усмихна.
— Ето начин да ти се отплатя, че ми спаси живота. И си задръж парите, между другото.
— Какво правиш тук?
— Не ставах за крадец — отвърна Клаудио. — Лисицата разбра. Винаги съм бил добър моряк и той ми зае пари да купя корабчето. Аз съм капитан и въртя добра търговия между Рим и Остия.
— Трябва да побързаме. Чезаре Борджия е избягал.
Клаудио се обърна и изкрещя нещо на Джакопо. Той скочи на палубата и започна да подготвя платната. Клаудио и Ецио също се качиха и останалите членове на екипажа отвързаха корабчето от пристана.
Без товар се носеше леко по водата. Щом стигнаха талвега, Клаудио изпъна възможно най-много платна и скоро по-тежката каравела вече не се виждаше като точица на хоризонта.
— Тях ли преследваме? — попита Клаудио.
— Да. Дано ги настигнем — отвърна Ецио.
— Най-добре се скрий — каза Клаудио. — Всички по реката ни знаят, но ако забележат теб, ще разберат какво става. Виждал съм този съд. Моряците му са странни птици, не са особено разговорливи.
— Имаш ли представа колко са?
— Обикновено петима. Може би по-малко. Но не се бой. Не съм забравил наученото от Лисицата — все още ми помага понякога — а Джакопо върти майсторски тоягата.
Ецио се притаи под планшира, надзъртайки от време на време да провери наближават ли целта. Макар и натоварена, каравелата беше по-бърз съд и Остия вече се виждаше на хоризонта, когато Клаудио успя да се изравни с нея. Поздрави смело моряците й.
— Доста тежко сте натоварени май — подвикна им. — Какво носите? Златни кюлчета?
— Не е твоя работа — изръмжа капитанът на каравелата откъм руля. — И се отдалечете. Станахме много.
— Съжалявам, друже — каза Клаудио, а Джакопо почти опря борд до техния и извика на Ецио: — Сега!
Ецио изскочи от скривалището си и с един скок преодоля тясното пространство, разделящо двата кораба. Куцият моряк го разпозна и с приглушен рев се хвърли към него с бойна секира. Щитът отклони удара и Ецио успя да придърпа противника си и да го довърши, пронизвайки го странично със Скритото острие. Увлечен в двубоя обаче, пропусна да забележи промъкващия се откъм гърба му моряк, вдигнал къса закривена сабя. Извърна се стъписано, неспособен да избегне налитащото острие, но отнякъде проехтя изстрел и мъжът се изви като дъга, изпусна оръжието си и се строполи върху палубата.
— Внимавай! — извика Джакопо, който задържаше корабчето успоредно на каравелата, въпреки усилията на капитана й да се измъкне.
Трети моряк се бе появил от трюма и с помощта на железен лост се мъчеше да отвори сандъка с дупките, докато четвърти, приклекнал до него, го охраняваше, въоръжен с един от новите пистолети на Леонардо. „Обикновен моряк не би се домогнал до такава пушка“, помисли си Ецио, спомнил си битката с търговците на роби. Клаудио скочи на палубата на каравелата и се хвърли върху мъжа с лоста, а Ецио се стрелна напред и със Скритото острие прониза китката на ръката, с която морякът държеше пушката. Тя гръмна и куршумът се заби безобидно в палубата, а мъжът, стенейки, се отдалечи, мъчейки се да спре кръвта, шуртяща от вената.
Разбрал, че хората му са победени, капитанът също извади пистолет и стреля по Ецио, но в критичния момент течението залюля кораба и куршумът пропусна целта, но не напълно, защото успя да отнесе част от дясното ухо на Ецио, което започна обилно да кърви. Асасинът разтърси глава, прицели се в капитана и го улучи в челото.
— Бързо! — извика на Клаудио. — Поеми руля на каравелата, а аз ще се разправя с този приятел.
Клаудио кимна и изтича да поеме кормилото на кораба. Усещайки как кръвта от раненото ухо напоява яката му, Ецио изви силно китката на противника, за да изтръгне железния лост. После заби коляно в слабините му, сграбчи го за яката и го повлече с ритници към планшира, откъдето го изхвърли във водата.
В тишината, последвала схватката, откъм сандъка долетяха яростни и объркани крясъци и ругатни.
— Ще те убия! Ще въртя сабята си в червата ти, а ти ще се гърчиш в нечувани болки!
— Надявам се, че си настанен удобно, Чезаре — каза Ецио. — Но и да не си, не се безпокой. Стигнем ли Остия, ще уредим по-цивилизован начин да те върнем обратно.
— Не е честно! — обади се Джакопо от лодката им. — Не успях да покажа какво умея с тоягата!