Втора част
Всичко е позволено. Няма истина.
49
Беше късна пролет на лето Господне 1504-то. Папата разкъса писмото, което куриерът току-що му беше донесъл, прегледа го и стовари победоносно месестия си юмрук върху масата. Другата ръка вдигна писмото, от което висяха тежки печати.
— Бог да благослови крал Фердинанд и кралица Изабела, владетели на Арагон и Кастилия! — извика той.
— Добри новини, Ваше Светейшество? — попита Ецио, седнал на стола срещу него.
Юлий II се усмихна мрачно.
— Да! Чезаре Борджия е преместен в една от най-непристъпните им и най-отдалечени крепости!
— Къде?
— А, това е тайна, дори и за теб. Не мога да си позволя да рискувам с него!
Ецио прехапа устни. Досещаше ли се Юлий какво би сторил, ако откриеше къде е Чезаре?
Папата продължи успокоително:
— Не ме гледай тъй унило, Ецио. Уверявам те, че крепостта е солидна, скътана на североизток в долините на Централна Испания и напълно непробиваема.
Ецио разбираше, че Юлий имаше основания да не изгори Чезаре на кладата — за да не го превърне в мъченик — и признаваше, че това е второто възможно решение. Но думите на Борджия не му даваха мира: „Оковите няма да ме удържат“. Дълбоко в сърцето си той чувстваше, че единственото, което ще спре Чезаре, е смъртта. Но се насили да се усмихне одобрително.
— Залостили са го в килия на върха на централната кула, висока сто и четирийсет стъпки — продължи Юлий. — Чезаре вече няма да ни създава грижи. — Папата се втренчи в Ецио. — Това, което ти казах, също е тайна, между другото, така че не започвай да кроиш планове. Във всеки случай ще го преместят, ако дочуя, че някой го търси.
Ецио смени темата:
— А Лукреция? Имаме ли вести от Ферара?
— Е, третият брак й се отразява добре, макар да признавам, че отначало се тревожех. Семейство Д’Есте са такива сноби.
Мислех, че старият дук не би я приел за подходяща партия за сина си. Потомка на Борджия! Ще му се присмиват, че снаха му е недостойна за благородническия му род. Все едно ти да се ожениш за кухненска прислужница. — Папата се разсмя гръмогласно. — Но тя се примири. Разменя си любовни писма и дори поеми със стария си приятел Пиетро Бембо — под сурдинка, разбира се — намигна Юлий. — Но като цяло е добра и вярна съпруга на дук Алфонсо. Дори ходи на църква и бродира гоблени. Няма шанс, разбира се, да се върне в Рим. Никога! Ще прекара дните си във Ферара и трябва да е благодарна, че главата й остана на раменете. В крайна сметка смея да твърдя, че глутницата каталонски перверзници вече няма да ни безпокои.
Ецио се запита дали шпионската мрежа на Ватикана е така добре осведомена за тамплиерите, колкото за Борджия. Чезаре беше техен водач и продължаваше да бъде, дори от затвора. Но по този въпрос папата мълчеше.
Ецио отчиташе, че Италия е преживявала далеч по-лоши дни. Сега имаха силен папа, който разумно задържа Агостино Киджи за банкер, а французите бяха изтикани в ъгъла. Крал Луи не беше напуснал Италия, но поне се бе задоволил да се оттегли на север. Освен това френският крал бе отстъпил Неапол на крал Фердинанд Арагонски.
— Надявам се, Ваше Светейшество.
Юлий изгледа проницателно Ецио.
— Слушай, драги, не съм глупак, така че не ме вземай за такъв. Защо, мислиш, те избрах за свой съветник? Знам, че из провинцията все още се таят фанатични привърженици на Борджия — неколцина се подвизават дори тук, в Рим — но напоследък ме тревожат други врагове.
— Борджия все още е заплаха.
— Не мисля.
— И как ще се защитиш от другите врагове?
— Обновявам папската стража. Знаеш ли колко добри войници са швейцарците? Най-добрите наемници! И откакто извоюваха независимост от Свещената римска империя и от Максимилиан, предлагат услугите си срещу заплащане. Те са изключително предани и не особено емоционални, за разлика от скъпите ни съграждани. Смятам да назнача една швейцарска бригада като лична охрана. Ще ги въоръжа с обичайните алебарди и прочее, но и с мускетите на Леонардо. — Той замълча.
— Трябва само да им измисля име. — Погледна въпросително Ецио. — Какво предлагаш?
— Швейцарска гвардия, да речем — отвърна Ецио изморено.
Папата се замисли.
— Е, не е кой знае колко оригинално. Честно казано, аз предпочитам Юлианска стража, но егоизмът не е добър съветник. — Той се ухили. — Добре, приемам предложението ти. Поне засега.