— Полека…
— Разбира се.
Той я вдигна на ръце и последван от мрачния Макиавели, излезе в помръкващия ден.
— Е — каза Николо, — поне узнахме със сигурност, че Микелето е жив.
51
— Открихме Микелето — обяви Лисицата.
— Къде е? — нетърпеливо попита Ецио.
— Крие се в Цагароло на изток оттук.
— Да го пипнем тогава.
— Не прибързвай. Ще окаже съпротива. Разполага с войските на градовете в Романя, които все още са верни на Чезаре — предупреди го Лисицата.
— Няма значение.
— Трябва да се организираме.
— Да действаме тогава! Незабавно!
Същата вечер Ецио, Макиавели и Лисицата свикаха съвещание на остров Тибър. Бартоломео беше в Остия и наблюдаваше пристанището, а под грижите на болната си майка Клаудия се възстановяваше в „Разцъфналата роза“ след тежкото изпитание. Разполагаха с достатъчно крадци и доброволци, за да съберат армия от сто войници, способни да носят оръжие, та не се налагаше да търсят други подкрепления.
— Лагерува в старата гладиаторска школа Лудус Магнус с армия от около двеста и петдесет мъже.
— Какво ли е замислил? — зачуди се Ецио.
— Нямам представа. Да избяга, да се отправи на север с французите, кой знае?
— Каквито и да са плановете му, трябва да ги изкореним из основи.
Призори Ецио оглави конницата си. Препуснаха към близкия Цагароло и до залез-слънце обкръжиха лагера на Микелето. Ецио бе преметнал през рамо арбалета; не беше забравил и щита, и отровното острие. Не смяташе да поема рискове, макар да предпочиташе да залови Микелето жив.
Защитниците се съпротивляваха яростно, но в крайна сметка войската на Ецио удържа победа и разпръсна силите на Борджия, оглавявани от Микелето.
— Микелето да Корела — обяви Макиавели, — арестуваме те, за да не заплашваш нацията ни е кроежите си.
— Оковите няма да ме удържат — изръмжа Микелето. — Няма да удържат и господаря ми.
Отведоха го във вериги във Флоренция и го заключиха в градската тъмница, в същата килия, където бащата на Ецио бе прекарал последните си часове. Губернаторът на града Пиетро Содерини, неговият приятел и съветник Америго Веспучи и Макиавели го подложиха на разпит и мъчения, но не успяха да изтръгнат нито дума и го оставиха да гние в килията. Убиецът изглежда беше обезвреден завинаги.
Ецио се завърна в Рим.
— Знам, че си флорентинец по душа, Николо — каза му той на сбогуване, — но ще ми липсваш.
— Аз съм и асасин — отвърна Макиавели — и главният ми дълг е към Братството. Повикай ме, ако ти потрябвам, и ще дойда веднага в Рим. Освен това — добави мрачно — все още се надявам да успея да изтръгна сведения от този злодей.
— Желая ти късмет — каза Ецио, но се съмняваше, че ще съумеят да пречупят Микелето. Макар и изтъкан от злоба, той притежаваше силна воля.
52
Леонардо и Ецио разговаряха в ателието на Маестрото в Рим.
— Ецио, не бива да се безпокоиш за Микелето — успокои го Леонардо. — В Рим цари мир. Папата държи здраво юздите на властта. Подчини Романя. Той е и воин, и Божи човек и навярно в неговите ръце Италия най-сетне ще намери покой. И макар Испания да контролира Юга, Фердинанд и Изабела са ни приятели.
Ецио знаеше, че Леонардо намира удовлетворение в работата си. Папа Юлий го бе наел за военен инженер и той се беше заел с множество нови проекти, въпреки че понякога копнееше за обичния си Милано, който все още беше във френски ръце. В най-унилите си моменти се заричаше да замине за Амбоаз, където му предлагали всички удобства, когато пожелае. Повтаряше, че ще отпътува, щом изпълни поръчките на папа Юлий.
Колкото до Романя, мислите на Ецио често се завръщаха при Катерина Сфорца, към която още таеше любов. От нейно писмо научи, че се е впуснала в сърдечна афера с флорентинския посланик. Ецио знаеше, че в живота й продължава да цари хаос и въпреки подкрепата на Юлий собствените й поданици я принудиха да напусне Форли заради жестокостта, с която бе потушила бунта срещу необуздания си втори съпруг Джироламо Фео. Сега тя старееше в изгнание във Флоренция. Първите му писма до нея бяха гневни, после станаха обвинителни, накрая — умолителни, но тя не отговори на нито едно и най-сетне той се примири с мисълта, че го е използвала и повече няма да я види.
Така се стичат отношенията между мъжете и жените. Щастливите траят дълго, но често след раздялата близостта се превръща в пустош.