— В Испания? Къде по-точно?
Докторът разпери ръце.
— Аз съм испанец. Като Чезаре. Защо да не го върнат у дома? Просто предположение. Съжалявам, че не съм по-конкретен.
„Ще търся игла в копа сено“, помисли си Ецио. Но все пак беше някаква отправна точка.
54
Ецио вече не пазеше в строга тайна квартирата си, но само малцина знаеха къде се намира. Един от тях беше Макиавели. В четири сутринта той разбуди асасина, тропайки силно и настойчиво по вратата.
— Николо! Какво правиш тук? — Ецио веднага застана нащрек като котка.
— Излязох глупак.
— Какво стана? Нали работеше във Флоренция? Защо се връщаш толкова скоро?
Усети, че се е случило нещо сериозно.
— Излязох глупак — повтори Макиавели.
— Разказвай!
— Настоявах самонадеяно Микелето да остане жив — въздъхна Макиавели. — В непристъпна килия. За да го разпитвам.
— Най-добре ми кажи какво стана.
— Той избяга! В навечерието на екзекуцията.
— От флорентинската тъмница? Как?
— През покрива. Поддръжници на Борджия се изкатерили през нощта и убили стражите. Свещеникът, който му дал последно причастие, симпатизирал на Борджия — днес ще изгори на кладата — и внесъл пила в килията. Микелето срязал само една решетка на прозореца. Едър мъж е, но успял да се измъкне и да се изкатери върху покрива. Знаеш колко е силен. Докато вдигнат тревога, се изпарил от града.
— Трябва да го открием и — Ецио замълча, осъзнал внезапно предимствата на злощастното стечение на обстоятелствата — и да видим накъде ще тръгне. Може да ни отведе при Чезаре. Той е предан до полуда, а без подкрепата на Борджия собствената му сила не струва пукната пара.
— Разпратил съм кавалеристи да го издирват из провинцията и да го заловят.
— Но много малобройни групи от привърженици на Борджия — като онези, които са го спасили — охотно ще го приютят.
— Мисля, че е в Рим. Затова дойдох тук.
— Защо в Рим?
— Проявихме самодоволство. И тук има поддръжници на Борджия. Ще ги използва да се добере до Остия и там ще се опита да наеме кораб.
— Бартоломео е в Остия; никой не може да му се изплъзне. Ще изпратя куриер да го предупреди.
— Но къде тогава ще отиде Микелето?
— Във Валенсия, къде другаде! В родния си град!
— Трябва да сме сигурни, Ецио. Да използваме Ябълката още сега. Може би тя ще ни насочи.
55
Ецио се обърна, оттегли се в спалнята и извади Ябълката от тайника й. Надяна ръкавици, извади я внимателно от кутията й и я остави върху масата. Съсредоточи се. Много бавно Ябълката засия, а после засвети по-ярко, обливайки стаята в студено сияние. По стената запробягваха образи — отначало мътни и неясни — и накрая се сляха в картина, която Ецио вече бе виждал.
— Странен далечен замък сред кафява безплодна земя. Много стар, с масивни крепостни стени, с четири високи кули и с непристъпна на вид наблюдателница в центъра — обясни той на Макиавели.
— Къде се намира? Какво ти каза Ябълката? — извика Макиавели от съседната стая.
— Може да е навсякъде — промърмори Ецио. — Съдейки по пейзажа, навярно в Сирия? Или… — внезапно го осени споменът за думите на доктор Торела — Испания! — изкрещя той на Макиавели. — Испания!
— Микелето не може да е там.
— Сигурен съм, че възнамерява да отиде.
— Но така или иначе, не знаем точното място. В Испания има стотици замъци и много приличат на този. Попитай пак Ябълката.
Но когато Ецио опита отново, картината не се промени — солидна крепост, издигната върху възвишение, поне тристагодишна, заобиколена от малък град. Видението бе едноцветно и всички къщи, крепостта и околностите бяха в почти неизменно кафяво, разнообразено само от едно цветно петно — ярък флаг на върха на наблюдателната кула.
Ецио присви очи и се взря в него.
Бяло знаме с неравен червен кръст под формата на Х.
Въодушевлението му нарасна.
— Военният флаг на крал Фердинанд и кралица Изабела!
— Виждаш флага им? — извика Макиавели от съседната стая с пресекващ от вълнение глас. — Добре. Значи знаем страната. Но все още не знаем в коя част. Или защо Ябълката ни показва това. Дали Микелето е на път за там? Попитай отново.