— Не би посмял! Няма да успее! — изрева Марио.
— Ще посмее и ще успее — отсече Макиавели. — Зъл е до мозъка на костите си и е предан на тамплиерския орден не по-малко от баща си Родриго. Освен това е блестящ, макар и безпощаден воин. Винаги е мечтал да бъде войник, дори след като баща му го назначи за кардинал на Валенсия още на седемнайсетгодишна възраст. Както всички знаем, той се оттегли и остана в историята като първия кардинал, напуснал поста си доброволно. Семейство Борджия смятат страната ни и Ватикана за частно владение. Чезаре планира да подчини първо Севера, да срази Романя и да изолира Венеция. Възнамерява също да изтреби и да унищожи до крак всички останали асасини, понеже разбира, че сме единствените, способни да го спрем. „Aut Cesar, Aut Nihil!“ — това е мотото му. „Или си с мен, или си мъртъв“. И колкото и налудничаво да звучи, аз мисля, че наистина го вярва.
— Чичо ми спомена за сестра — намеси се Ецио.
Макиавели се обърна към него.
— Да. Лукреция. С Чезаре са… как да се изразя? Много близки, извънредно привързани един към друг. Когато не избиват останалите си братя и сестри, съпругите и съпрузите, които сметнат за неудобни, двамата са… любовници.
Мария Аудиторе не успя да сподави отвратения си възглас.
— Трябва да се отнасяме към тях като към гнездо усойници — заключи Макиавели. — И бог знае къде и кога ще нанесат следващия си удар. — Той замълча и изпи половин чаша вино. — А сега, Марио, аз ви оставям. Ецио, вярвам, че ще се видим скоро.
— Още тази вечер ли тръгваш?
— Времето е безценно, добри ми Марио. Тази нощ поемам към Рим. Сбогом.
Макиавели излезе и в стаята се възцари тишина. След дълго мълчание Ецио горчиво констатира:
— Обвинява ме, че не се възползвах от възможността да убия Родриго. — Огледа ги. — Всички ме обвинявате.
— Всеки би могъл да вземе същото решение — каза майка му. — Сметнал си, че умира.
Марио приближи и го прегърна през рамо.
— Макиавели знае, че си безценен. Всички го знаем. И дори да бяхме отстранили папата, пак щеше да се наложи да се изправим срещу наследниците му.
— Но ако бях отсякъл главата, дали тялото щеше да оцелее?
— Трябва да приемем положението такова, каквото е, а не каквото би могло да бъде, добри ми Ецио — потупа го Марио по гърба. — А сега, понеже утре ни очаква тежък ден, предлагам да вечеряме и да си легнем рано!
Катерина срещна очите на Ецио. Дали си въобразяваше, или наистина съзря искрица страст? Сви незабележимо рамене. Навярно си въобразяваше.
7
Ецио вечеря леко — само печено пиле със зеленчуци — а киантито разреждаше наполовина с вода. Хранеха се мълчешком и той отговаряше на въпросите на майка си любезно, но лаконично. След като напрежението, натрупано в очакване на срещата, се уталожи, го налегна непреодолима умора. Откакто напуснаха Рим, почти не беше отдъхвал, а сега очевидно се налагаше да отложи отдавнашната си мечта да се оттегли в стария си дом във Флоренция и да се отдаде на четене и на разходки из околните хълмове.
Преценил, че е спазил добрия тон, Ецио се сбогува със сътрапезниците и се прибра в спалнята си — просторно, тихо, приглушено осветено помещение на един от горните етажи, с изглед към полята, а не към града. Щом освободи прислужника, невидимата броня, която го крепеше през деня, се свлече, тялото му олекна, раменете му се отпуснаха, краката му запристъпваха по-бавно. Движенията му станаха бавни и отмерени. Тръгна към ваната, която прислужникът му вече беше подготвил. По пътя изу ботушите, съблече се и застина за миг — гол, стиснал купчината дрехи — пред огледалото до бакърената вана. Взря се в отражението си с изморени очи. Къде отлетяха последните дълги четирийсет години? Изопна рамене. Беше остарял, но по-силен, несъмнено по-мъдър, но как да отрече колко изтощен се чувства?
Захвърли дрехите върху леглото. Под него, заключени в сандък от бряст, лежаха тайните оръжия от Кодекса, които Леонардо да Винчи му беше изработил. Зарече се да ги прегледа още призори, след уречения военен съвет с Марио. Не се разделяше никога със Скритото острие, освен когато се събличаше, но дори тогава го държеше на една ръка разстояние. Носеше го винаги; то се бе превърнало в част от тялото му.