Напуснаха Валенсия и след неколкодневна изморителна езда с първата смяна коне — Леонардо се вайкаше горчиво — навлязоха сред красивите планини около малкия град Куенка. После се спуснаха в равната мадридска долина и прекосиха царствения град, където разбойници, опитали се да ги ограбят, намериха смъртта си на пътя. Оттам поеха на север към Сеговия, където пренощуваха у сенешала на кралица Изабела Кастилска.
Продължиха през открити поля, където ги нападнаха и едва не ги ограбиха мавърски разбойници, изплъзнали се някак си от тежкия юмрук на крал Фердинанд и оцелели дванадесет години в пустошта. Фердинанд, крал на Арагон, Сицилия, Неапол и Валенсия, беше основал Испанската инквизиция и бе подложил на гонения евреите — с тежки последствия за икономиката на нацията — чрез Великия си инквизитор, Томазо де Торкемада. Благодарение на брака с не по-малко противната Изабела той бе обединил Арагон и Кастилия и бе разчистил пътя за създаването на единна испанска нация. Фердинанд беше хвърлил око и на Навара, макар Ецио да се питаше дали кроежите на фанатичния крал няма да ударят на камък в тази държава, където Чезаре имаше силни семейни връзки като девер на френския й крал.
Борейки се с изтощението, те препускаха ли, препускаха, молейки се да пристигнат навреме, за да осуетят плана на Микелето. Въпреки бързината, с която се придвижваха обаче, не успяваха да стопят преднината му.
60
Микелето и малобройната му група поддръжници на Борджия спряха конете и се изправиха на стремената да огледат крепостта Ла Мота. Тя се възправяше над малкия град Медийна дел Кампо и бе построена да го охранява от маврите.
Микелето имаше остро зрение и дори от това разстояние забеляза червения шал, който Чезаре беше провесил през прозореца на килията си — най-високият в централната кула, който не се нуждаеше от решетки, понеже никой никога не бе успявал да избяга от Ла Мота. Ясно защо. Стените бяха издигнати през единайсети век от вещи в занаята каменоделци и каменните блокове бяха толкова умело споени, че повърхността им беше гладка като стъкло.
Добре, че бяха скроили плана с червения шал, иначе Микелето щеше да се затрудни да намери господаря си. Посредникът им — сержант на стражата в Ла Мота, спечелен преди време за каузата на Борджия във Валенсия, се оказа много полезен и след като го подкупиха, напълно предан.
Все пак нямаше да е лесно да изведат Чезаре. Пред вратата на килията му денонощно бдяха по двама швейцарски войници от отряда, нает от папа Юлий, всичките неподатливи и неподкупни. Затова затворникът не можеше да избяга по директния начин.
Микелето измери на око височината на централната кула. Влезеха ли в крепостта, им предстоеше да изкачат непристъпна стена до килия на сто и четирийсет стъпки над земята. И тази възможност отпадаше. Микелето се замисли. Беше мъж на действието, шлифован убиец, но не и разсъдлив стратег. Размишленията му го отведоха до основния инструмент на занаята му — въжето.
— Да приближим още малко — каза той на спътниците си.
Бяха облечени в ловни костюми вместо в обичайните черни мантии, за да не събуждат подозрения. Придружаваха го десет мъже и всеки носеше — като част от стандартната екипировка — по едно дълго въже.
— Не бива да приближаваме много — предупреди го лейтенантът му. — Иначе стражите по бойниците ще ни забележат.
— И какво ще видят? Ловна дружина, дошла в Медина да се снабди с провизии. Не бой се, Джироламо.
При тази забележка идея осени Микелето и той продължи:
— Ще отидем право в града.
Яздиха около половин час, през който Микелето беше по-мълчалив от обикновено, а по челото му се изписваха дълбоки бръчки. Когато стигнаха стените на града, лицето му се разведри.
— Спрете — нареди.
Послушаха го и той ги огледа. Най-младият — осемнайсетгодишният Лука — беше голобрад и чипонос. Макар и закоравял убиец, имаше невинно херувимско изражение.