— По седем — поправи го Ецио.
— Не, приятелю. По десет — за теб и за Николо. Мен ме отпиши.
След два дни бомбите бяха готови. На вид приличаха на грейпфрут, облицован със стомана и със скоба на върха.
— Как действат?
Леонардо се усмихна гордо.
— Перваш скобата — всъщност по-скоро е лост — и броиш до три. После я мяташ към целта. Всяка може да убие двайсет души и ако улучиш на точното място, да извади от строя кораб, дори да го потопи. — Той замълча. — Жалко, че не разполагаме с време да построим подводница.
— Какво?
— Няма значение. Просто я хвърляте, след като преброите до три. Не я задържайте повече, за да не се разлетите на парчета. — Леонардо стана. — А сега сбогом и успех!
— Какво?
Маестрото се усмихна тъжно.
— Испания ми дойде до гуша. Уговорих се да пътувам с Алберто. Той отплава с прилива този следобед. Ще се видим в Рим, ако успеете.
Ецио и Макиавели се спогледаха. После със сериозни лица прегърнаха Леонардо.
— Благодаря ти, приятелю — каза Ецио.
— За мен беше чест.
— Слава Богу, че не направи тези неща за Чезаре — каза Макиавели.
Когато Леонардо си тръгна, те прибраха внимателно бомбите — по десет на всеки — в памучни торби, които метнаха през рамо.
— Ти поемаш войниците в лагера, аз — пристанището — каза Ецио.
Макиавели кимна мрачно.
— Когато приключим, ще се срещнем на ъгъла на улицата, където се намира „Самотният вълк“ — добави Ецио. — Предполагам, че Чезаре го използва като команден център. Всеем ли хаос, ще свика там приближените си на съвещание. Ще се опитаме да ги издебнем в засада, преди да избягат отново.
— За пръв път съм съгласен с догадката ти — усмихна се Макиавели. — Чезаре е толкова самонадеян, че едва ли се е сетил да потърси друго скривалище. А и ханът е по-незабележим от някое имение.
— Късмет, приятелю!
— Късмет и на двама ни.
Те се ръкуваха и се разделиха, готови да изпълнят мисията си.
Ецио реши да обезвреди първо големите военни кораби. Смеси се с тълпата на пристанището, застана на кея и си избра цел. Извади първата бомба, борейки се с коварното съмнение, че няма да проработи. Припомни си да не се бави, отметна скобата, преброи до три и я хвърли.
Целеше се отблизо и улучи с гибелна точност. Бомбата се приземи с трополене в трюма на кораба. Няколко секунди не последва нищо и Ецио изруга наум — ами ако планът им се провали? — но в същия миг прозвуча могъща експлозия, мачтата на кораба падна с трясък и към небето полетяха разломени дъски.
Сред последвалия хаос Ецио се стрелна по кея, избра нов кораб и хвърли втората бомба. На няколко пъти след първия взрив последва по-могъщ, понеже на някои съдове вече бяха складирани бурета с барут. Кораб, натоварен с барут, унищожи съседните два.
Един по един Ецио порази дванадесет кораба, но хаосът и паниката, които предизвика, също не бяха за подценяване. В далечината ехтяха експлозии, крясъци и викове — Макиавели също си вършеше работата.
Ецио се запъти към мястото на срещата, молейки се приятелят му да е оцелял.
Във Валенсия цареше смут, но проправяйки си път през потока от хора, Ецио стигна уреченото място за десет минути. Макиавели го нямаше, но не му се наложи да чака дълго. Пораздърпан и с почерняло лице, приятелят му асасин се появи тичешком.
— Бог да благослови Леонардо да Винчи! — възкликна той.
— Успя ли?
— За пръв път виждам такава бъркотия — каза Макиавели. — Оцелелите си плюха тутакси на петите. След това, което ги сполетя, несъмнено ще предпочетат плуга пред сабята.
— Добре! Но ни чака още работа.
Тръгнаха по тясната уличка и застанаха пред вратата на „Самотния вълк“. Този път беше затворена. Тихо като котки се изкатериха на покрива. Сградата беше едноетажна, по-голяма, отколкото подсказваше фасадата й, и на върха на отвесния покрив имаше отворен тавански прозорец. Приближиха до него и надзърнаха вътре.
В стаята имаше двама души — Микелето стоеше до масата, а срещу него седеше Чезаре Борджия. Някога красивото му лице, сега обезобразено от Новата болест, беше побеляло от гняв.
— Провалиха плановете ми! Проклети асасини! Защо не ги уби? Защо ме предаде?
— Ваше Сиятелство, аз… — Микелето го погледна като бито псе.
— Трябва да бягам. Ще отида във Виана в Навара, близо до границата. Нека се опитат да ме хванат тогава! Няма да чакам тук хората на Фердинанд да дойдат и да ме заключат пак в Ла Мота. Деверът ми е крал на Навара. Сигурен съм, че ще ми помогне.