— Сами си навлякохте това, защото сте грешни, И Бог ви наказва. Нашият Бог е справедлив и това е присъдата Му. Хвала Нему, че ни учи да бъдем смирени и да осъзнаем, че наказанието е зов към духовност. Бог дава и Бог взема. Така е написано. Амин!
„Единственият път към града минава през обсадните кули“, помисли си Ецио. Тъкмо обляха най-близката към стените и той се затича и се смеси с устремените нагоре мъже, стараейки се да остане незабележим, макар да нямаше нужда — никой не би му обърнал внимание сред надаващите бойни викове войници, усетили вкуса на победата.
Защитниците обаче бяха готови да ги посрещнат и започнаха да ги заливат с катран и олио — сместа, наречена гръцки огън. Писъците на пламналите мъже долетяха до другарите им долу и те се закатериха стремглаво нагоре, далеч от горящата основа на кулата. Ецио виждаше как мъжете край него блъскат съратниците си настрани, за да се спасят, и те политаха с вой в пламъците долу.
Той разбра, че трябва да се добере до върха, преди огънят да го погълне. Стигна и скочи над бездната към бойниците точно когато пламтящата кула се срути под него, сеейки гибелен хаос.
По бойниците се водеше яростна схватка — но вече стотици наварци си бяха пробили път до града и испанските тромпети свиреха отстъпление към цитаделата в центъра на Виана. Градът беше почти завзет.
Чезаре щеше да удържи победа, а богатият му девер несъмнено щеше да го възнагради щедро. Трябваше да предотврати това на всяка цена.
Ецио се втурна по високата стена, подминавайки на зигзаг наварците, покосяващи испанските воини, неуспели да се оттеглят навреме. Забеляза Чезаре да си проправя път през вражеските войници като дете, което сече с пръчка висока трева. Бързаше да превземе цитаделата и щом разпръсна мъжете, препречващи пътя му, той заслиза по стъпалата на вътрешната стена и закрачи през града. Ецио го следваше по петите.
Пред тях вратите на цитаделата вече бяха широко разтворени. Испанците се бяха предали и граф Лерин бе готов да преговаря. Чезаре обаче не беше милостив победител.
— Убийте ги! Избийте ги до крак! — изкрещя той на хората си.
Влетя в цитаделата с нечовешка сила и се закатери по тесните каменни стъпала, посичайки всеки попаднал пред погледа му.
Ецио го следваше, докато стигнаха върха на бойниците, където Чезаре се изправи сам и разсече испанския флаг. Извърна се назад към единствения изход, но там стоеше Ецио.
— Няма къде да избягаш — каза той. — Време е да платиш дълговете си.
— Добре! — изръмжа Чезаре. — Ти си виновен за падението на семейството ми! Да видим как ти плащаш дълговете си!
Пламнали от ярост, те се нахвърлиха един върху друг с голи юмруци.
Чезаре удари пръв, замахвайки диво към главата на Ецио. Той се сниши, но закъсня и кокалчетата на Борджия се забиха в слепоочията му. Асасинът се олюля, а противникът му извика триумфално:
— Каквото и да правиш, аз ще удържа победа, но първо ще убия и теб, и всички, които са ти скъпи. Аз не мога да умра! Фортуна няма да ме предаде!
— Часът ти удари, Чезаре! — отвърна Ецио.
Възвърнал си самообладанието, той отстъпи назад и извади сабята си.
В отговор Чезаре извади своя меч и двамата се спуснаха един срещу друг. Ецио замахна злостно към главата на врага си и острието изписа гибелна арка във въздуха. Чезаре се стъписа от бързината на атаката, но успя да я парира тромаво с острието на меча си, а ръката му потрепери при сблъсъка. Сабята на Ецио отскочи встрани и Чезаре го връхлетя с възобновени сили. Двамата кръжаха около парапета, кръстосвайки върховете на оръжията си, Ецио пристъпи светкавично напред, отклонявайки меча на Чезаре надясно. Извъртя китката му и насочи върха на меча към незащитения му фланг. Борджия обаче реагира тутакси и отблъсна сабята на асасина. Възползва се от оголените му гърди и понечи да го прониже, но той вдигна ръка и отклони удара с щита от Кодекса. И двамата отстъпиха предпазливо назад. Новата болест очевидно не беше накърнила бойните умения на Чезаре.
— Пфу, старче! Свършено е с твоето поколение. Сега е мой ред и аз няма да чакам повече. Остарелите ви убеждения, правила и йерархии трябва да си отидат.
И двамата бяха изтощени. Гледаха се задъхано.
— Новият ти режим ще донесе само тирания и отчаяние.
— Знам какво искат хората в Италия, а не шепа старци, изчерпали силите си, домогвайки се до върховете.