— Каква приятелка?
Оръжейникът му намигна.
— Не отричай, Ецио. Живеем в малък градец.
Ецио тръгна към второто голямо оръдие. Един от стрелците го мокреше с гъба да го охлади, а друг тъпчеше с барут дулото, преди да го зареди с тежкото желязно гюле. Трети подготвяше фитила, запалвайки го в двата края, за да не се забавят, ако единият внезапно угасне при допира.
— Да действаме! — възкликна Ецио.
— Да, командире!
Ецио огледа полето отвъд стената. Зелената трева беше опръскана с кръв, а падналите в боя лежаха сред житните снопове. Войниците на Катерина в униформи в жълто, черно и синьо се мяркаха сред туниките в тъмнолилаво и жълто на наемниците на Борджия.
— Насочете по-малките оръдия към враговете. Целете се по лилавото и златното — разпореди Ецио. — А големият топ да вземе на мушка обсадната кула. Доста близо е. Трябва да я съборим.
Стрелците завъртяха оръдието и наклониха дулото към основата на напредващата кула, която вече се намираше на петдесетина метра от стената.
Вперил поглед в целта, Ецио не усети как улучиха съседния малък топ, който избухна, разпръсквайки нажежено желязо. Отломките отрязаха главата и ръцете на стрелеца, застанал на сантиметри от него. Ръцете на мъжа паднаха на земята, последвани от тялото му, от което бликнаха фонтани кръв. Остра миризма на изгоряла плът изпълни ноздрите на Ецио, скочил да заеме мястото на загиналия.
— Запазете хладнокръвие! — изкрещя той на останалите от отряда. Присви очи към целта. — Така… дръжте здраво и… огън!
Чу се грохот, Ецио отскочи встрани и видя как гюлето се разбива в основата на кулата. Дали един изстрел беше достатъчен? Кулата се олюля силно и после — слава Богу! — рухна на земята странно бавно, събаряйки част от мъжете вътре и премазвайки другите. Воят на ранените мулета, които я теглеха напред, се сля с какофонията от предсмъртни стенания и уплашени писъци — неизменната свита на всички битки. Ецио забеляза как воините на Катерина налитат върху ранените и объркани противници. Тя самата ги предвождаше с блеснала на студеното слънце броня. Ецио я видя как забива меч право в дясното око и в мозъка на капитана на Борджия. Тялото на мъжа се гърчи и въртя дълго в агония, с размахани ръце, мъчещи се напразно да уловят вклиненото острие и да го извадят.
Не разполагаха обаче с време да се наслаждават на победите и да отдъхват на стари лаври. Ецио надзърна над бойниците и видя отрядите на Борджия да влачат огромни тарани към главната порта и същевременно чу предупредителния вик на Катерина. „Ще изпратим хиляда воини във Форли да й помогнем срещу този кучи син Чезаре“, зарече се Ецио.
— Влязат ли, ще ни избият до крак — чу глас до рамото си.
Ецио се обърна. Беше възрастният старши сержант.
Шлемът му беше изчезнал и от грозна рана върху главата му се стичаше кръв.
— Трябва да изведем хората. Незабавно.
— Някои вече побягнаха, но по-немощните са в клопка.
— Аз ще се заема — отвърна Ецио, спомнил си предупреждението на Марио. — Поеми командването тук, Руджеро. Виж! Ето там! Опрели са кула в бойниците. Щурмуват стената! Изпрати подкрепление, иначе сме изгубени.
— Да, сър!
И сержантът изчезна. Крещейки заповеди, поведе взвод войници, които се строиха бързо и след секунди се впуснаха в ръкопашен бой с ожесточените наемници на Борджия.
Проправяйки си път с размахана сабя през прииждащите врагове, Ецио слезе в града. Оглави светкавично група от мъжете на Катерина, принудени да се оттеглят зад стените при поредното накланяне на везните в полза на нашествениците. Образувал защитен кръг около уязвимите граждани, той ги поведе към сравнително по-сигурната крепост. След малко към него приближи Катерина.
— Някакви вести? — попита я той.
— Само лоши — отвърна тя. — Разбиха главната порта. Нахлуват в града.
— Значи не бива да губим нито минута. Да се оттегляме в крепостта!
— Ще свикам останалите си войници.
— Идвай бързо. Виждала ли си Марио?
— Биеше се пред стените.
— А другите?
— Майка ти и сестра ти вече са в крепостта. Насочват хората към тайния тунел, отвеждащ на север, към спасението.
— Добре. Ще отида при тях. Идвай възможно най-бързо. Налага се да отстъпим.
— Избийте ги до един! — изкрещя сержант на Борджия, появил се иззад ъгъла начело на малка група мъже, всичките вдигнали високо окървавените си саби. Единият размахваше пика, на която бе забучил глава на млада жена.