Ецио разпозна лицето и гърлото му се сви — Анджелина. С гръмогласен рев той се нахвърли върху войниците на Борджия. Шест срещу един беше нищо за него. Сечеше и мушкаше и след секунди се оказа в кръг от ранени и умиращи врагове, а гърдите му се надигаха и спускаха тежко от усилието.
Зрението му се проясни. Катерина беше изчезнала. Той изтри потта, кръвта и мръсотията, полепнала по лицето му, и пое към крепостта, заръчвайки на стражите да отварят само на Марио и на Катерина. Изкачи вътрешната кула и погледна надолу към лумналия в пламъци град.
Цареше злокобна тишина, нарушавана само от пращенето на огньовете и откъслечните стенания на ранените и умиращите.
9
Затишието обаче не продължи дълго. Точно когато Ецио проверяваше дали оръдията върху бойниците са правилно разположени и заредени, могъщ взрив разтърси и отвори масивните дървени порти на крепостта, помете защитниците й назад в двора и изби мнозина.
След като пушекът и прахолякът се слегнаха, Ецио различи група хора, застанали пред портите; На пръв поглед чичо му Марио стоеше начело, но нещо не беше наред. Лицето му беше сиво, сякаш кръвта му се бе отцедила до капчица. Изглеждаше по-възрастен от шейсет и двете си години. Той прикова очи в племенника си, който скочи от бойниците да посрещне новата опасност. Марио падна на колене, после по лице. Помъчи се да стане, но дълга и тънка билбаоска сабя стърчеше между лопатките му. Младият мъж зад него го бутна обратно върху чакъла с върха на черния си ботуш и ручейче кръв се стече от ъгълчето на устните на Марио.
Младият мъж беше облечен в черно, черна маска закриваше злобното му лице. Ецио разпозна обрива на Новата болест върху кожата му. Потрепери вътрешно. Разбра кой стои пред него.
От двете страни на мъжа в черно имаше още двама на средна възраст и красива руса жена с жестоки устни. Трети мъж, също в черно, беше застанал малко встрани. В дясната си ръка стискаше окървавен ятаган, а в лявата — верига, прикрепена към тежки окови около врата на Катерина Сфорца. Макар да беше овързана и със запушена уста, в очите й светеше предизвикателна ярост. Сърцето на Ецио замря; не можеше да повярва, че призори я беше прегръщал, а сега бе попаднала във властта на злия водач на клана Борджия. Възможно ли беше? Очите му срещнаха нейните за миг, изпращайки й обещание, че няма да остане дълго заложничка.
У притиснатия от неотложността на положението Ецио проговори бойният инстинкт. Трябваше да действа незабавно или рискуваше да изгуби всичко. Тръгна напред, затвори очи и скочи от стената с развята мантия — полет на живот и смърт към двора на крепостта. С отработена грация се приземи леко и се изправи гордо срещу враговете си с лице, върху което се четеше студена решимост.
Олюлявайки се, главният оръжейник стана бавно, надмогвайки болката в ранения си крак, и застана до Ецио.
— Кои са тези? — задъхано попита.
— О! — обади се младият мъж. — Не сме се представили. Какъв пропуск. Но аз, разбира се, те познавам, Ецио Аудиторе, макар и само по славата ти. За мен е чест. Най-сетне ще извадя най-големия трън от петата си. След скъпия ти чичо, естествено.
— Махни се от него, Чезаре!
Едната вежда се вдигна и тъмните очи заискриха по красивото, но поразено от болестта лице.
— О, поласкан съм, че се досети за името ми. Нека ти представя и сестра си Лукреция. — Той се обърна и целуна русата жена по най-небратски начин, а тя го улови за ръката и притисна устни опасно близо до неговите. — И моите сподвижници Хуан Борджия, братовчед, приятел и банкер; безценният ми френски съюзник генерал Октавиен дьо Валоа и последен, но не по значимост — дясната ми ръка Микелето да Корела. Закъде съм без приятелите си?
— И без парите на баща си.
— Лоша шега, драги.
Докато Чезаре говореше, войниците му нахлуваха като призраци в крепостта. Ецио бе безпомощен да ги спре, понеже неговите съратници — безнадеждно малцинство — бързо отстъпваха или бяха обезоръжавани.
— Аз съм добър воин, а част от забавлението е да подбираш ефективни помощници — продължи Чезаре. — Не предполагах, признавам, че си толкова лесен противник. Но, разбира се, годините си казват думата, нали?
— Ще те убия — безизразно отвърна Ецио. — Ще изтрия теб и целия ти род от лицето на земята.
— Но не днес — усмихна се Чезаре. — И виж какво намерих благодарение на чичо ти.
Покритата му с ръкавица ръка бръкна в кесията на хълбока му и за ужас на Ецио, извади оттам Ябълката!
— Полезна машинарийка! — усмихна се тънко Чезаре. — Леонардо да Винчи, новият ми военен съветник — ето го там — твърди, че знае доста за нея, та се надявам да ме просветли и по-задълбочено. Непременно ще го направи, ако иска да задържи главата си върху раменете. Творци! Евтино се продават, спор няма!
Лукреция се разкикоти безочливо при тези думи.
Ецио погледна към стария си приятел, но Да Винчи отмести очи. Паднал ничком, Марио се размърда и простена. Чезаре блъсна лицето му към земята с ботуш и извади пушка. Ецио веднага забеляза, че е нов модел, и пак съжали за оръжията от Кодекса, унищожени в самото начало на нападението.
— Не стреля с фитил — обади се заинтригувано оръжейникът.
— Да, нарича се мускет — отвърна Чезаре. — Очевидно не си глупак — добави. — По-предсказуема и по-ефективна от старите пушки. Леонардо ми я изработи. Освен това се презарежда бързо. Искаш ли да ти демонстрирам?
— Разбира се! — отговори оръжейникът; професионалното му любопитство явно бе взело връх над останалите му инстинкти.
— Непременно — каза Чезаре, насочи дулото към него и го застреля. — Презареди я, моля — подаде пушката на генерал Октавиен и същевременно извади неин двойник от пояса си. — Проля се много кръв и е тъжно, че чистката трябва да продължи. Но няма значение. Ецио, искам да разбереш правилно жеста — от моето семейство за твоето.
Той се приведе леко и опря ботуш в средата на гърба на Марио. Издърпа забитото острие и кръвта бликна като поток. Марио разшири очи от болка и се помъчи да пропълзи към племенника си.
Чезаре се наклони напред и стреля право в главата на Марио, която се раздроби на парчета.
— Не! — изкрещя Ецио, а в ума му изплува споменът за жестокото убийство на баща му и братята му. — Не!
Скочи към Чезаре, разтърсен от мъка.
Презаредил пушката, генерал Октавиен стреля. Ецио залитна назад, усети, че се задушава, и светът потъна в мрак.