След известно време — сякаш безкрайни часове — наклонът на тунела се промени, стана първо хоризонтален и после се заиздига леко. Въздухът не беше толкова застоял, понеже наближаваха изхода. В този миг чуха силно бучене на отмерен топовен огън — войската на Борджия очевидно обстрелваше крепостта, за да унищожи и последната гордост на Монтериджони. Тунелът се разтърси и облачета прах заваляха от тавана; чу се шум от трошене на камъни, отначало далечен, сетне — заплашително близък.
— Спаси ни, Господи, покривът се срутва! — изхлипа един от бегълците.
Другите закрещяха, обзети от страх да не бъдат погребани живи.
Внезапно покривът на тунела се разтвори и надолу се заспуска лавина от камъни. Бегълците се втурнаха напред, за да избягат от падащите отломки, но Клаудия реагира твърде бавно и изчезна сред облак прах. Ецио се обърна стреснато, чул писъка на сестра си, но неспособен да я види.
— Клаудия! — изкрещя уплашено той.
— Ецио! — долетя отговорът.
Прахолякът се разнесе и той съзря Клаудия да си проправя внимателно път сред камъните.
— Слава Богу, че си невредима. Удари ли те нещо? — попита той.
— Не, нищо ми няма. Как е мама?
— Добре съм — отговори Мария.
Изтупаха се от прахоляка, благодарейки на боговете, че засега са ги опазили живи, и поеха по последната част от тунела. Най-сетне излязоха под открито небе. Никога тревата и земята не бяха излъчвали тъй приятен аромат.
Между отвора на тунела и околните поля се простираха няколко въжени моста, издигнати над долчинки. Замисъла дължаха на Марио, шлифовал до съвършенство плана за бягство. Нашествието на Борджия нямаше да сломи Монтериджони. Опустошаха ли го, Борджиите щяха да изгубят интерес към града, но Ецио се зарече след време да се завърне и да го построи наново като горда крепост на асасините. Беше сигурен, че този момент ще настъпи. Обеща си, че Монтериджони ще се издигне и като монумент на благородния му чичо, толкова безмилостно убит.
Чашата на търпението вече беше преляла. Безсмислената жестокост бе причинила достатъчно опустошения на семейството му.
Ецио реши да среже мостовете, щом ги прекосят, но напредваха бавно заради старците и ранените. Отзад долитаха виковете и стъпките на бързо настигащите ги преследвачи. Нямаше сили да вдигне някого на гръб, но със здравото си рамо подпираше жена с изкълчен крак, докато преминаваха през първия въжен мост, който се люлееше опасно под тях.
— Хайде! — извика Ецио на войниците в тила, които вече влизаха в битка с хората на Борджия.
Изчака и последния от съратниците му да достигне твърда земя, но двамина от отряда на Борджия също успяха да преминат по моста. Той се изпречи на пътя им и ги нападна, размахал сабя със здравата си ръка. Макар и възпрепятстван от раната, беше повече от достоен противник; като стоманена дъга сабята му парира ударите и на двете остриета. После Ецио отстъпи встрани и се приведе ниско да избегне дивия замах на единия, а същевременно прониза с оръжието си левия крак на другия под бронята, закриваща коляното. Окуцял, мъжът се строполи безпомощно. Първият се хвърли напред, решил, че Ецио е изгубил равновесие, но асасинът се завъртя настрани и мечът на противника се стовари върху скалите, запращайки каменни отломки по склона на долчинката. Асасинът присви очи от сблъсъка, разтърсил костите на китката и ръката му. В същия миг съзря сгодния случай, скочи на крака и прободе отпуснатата ръка и лицето на противника. Мъжът падна и с едно-единствено плавно движение Ецио разсече въжетата, придържащи моста, който изплющя и се свлече светкавично към долината. Залюля се далеч от скалите и хората на Борджия, които крачеха по него, полетяха с писъци към бездната.
От другата страна на дерето Ецио зърна Чезаре. До него стоеше Катерина, а злостната Лукреция стискаше веригите й. Придружаваха ги и Хуан Борджия, смъртно бледният Микелето и обленият в пот французин генерал Октавиен.
Чезаре размахваше нещо.
— Твой ред е! — яростно изкрещя той.
Ецио различи главата на чичо си.
12
Сега Ецио можеше да се отправи само към едно място. Пътят на войската на Чезаре беше отрязан; щеше да им отнеме дни да заобиколят долината, ако решат да догонят оцелелите от града на асасините. Ецио ги насочи да потърсят убежище в градове извън контрола на Борджия — поне засега — Сиена, Сан Джиминяно, Пиза, Лука, Пистоя и Флоренция. Опита се да убеди майка си и сестра си колко мъдро е да се върнат във Флоренция, каквото и да се е случило с Вила Аудиторе и въпреки тъжните спомени, които им навяваше градът. И двете изгаряха от желание да отмъстят за смъртта на Марио, но се налагаше да го превъзмогнат.