Мястото беше почти безлюдно и след като разузна наоколо и се увери, че няма стражи, Ецио предпазливо приближи и се вмъкна през полусрутена порта в мрачната сграда.
Очите му свикнаха със сумрака и различиха фигура в черно, облегната на каменна колона и неподвижна като статуя. Озърна се да провери дали има къде да се прикрие, ако човекът го забележи, но не видя нищо освен туфи трева между рухналите стени на древноримската руина. Прибягна до следващата възможна мярка и бързо, но тихо закрачи към дълбоките сенки край стените на Мавзолея.
Закъсня. Човекът го беше съзрял — навярно още на влизане, на фона на светлината, струяща през входа, и тръгна към него. Когато наближи, Ецио разпозна Макиавели, облечен в тъмен костюм. Той пристъпи още по-напред, сложил показалец пред устните си. Махна му едва доловимо да го последва й пое навътре в тъмните дебри на древноримската гробница, построена преди почти хилядолетие и половина.
Най-после спря и се обърна.
— Шшшт… — прошепна и се заслуша напрегнато.
— Как…?
— Говори тихо. Много тихо — предупреди го Макиавели, все още наострил слух.
Най-сетне се отпусна.
— Добре — продължи. — Няма никого.
— Какво искаш да кажеш?
— Чезаре Борджия има очи навсякъде — поуспокоено отвърна Макиавели. — Радвам се да те видя тук.
— Оставил си ми дрехи у контесата…
— Помолих я да следи кога ще пристигнеш в Рим — ухили се Макиавели. — О, знаех, че ще дойдеш. След като се погрижиш за безопасността на майка си и сестра си. Все пак те са последните членове на семейство Аудиторе.
— Не ми харесва тонът ти — настръхна Ецио.
Макиавели се подсмихна.
— Не е време за тактичност, драги ми колега. Знам колко виновен се чувстваш за погубените си роднини, макар да не носиш никаква отговорност за това жестоко предателство. — Макиавели замълча. — Слуховете за нападението срещу Монтериджони достигнаха до тук. Някои от нас бяха сигурни, че си загинал. Оставих дрехите при доверената ни приятелка, защото те познавам добре и бях убеден, че няма да загинеш и да ни изоставиш в толкова критично време. Или поне за всеки случай.
— Значи все пак ми вярваш?
Макиавели сви рамене.
— Сгреши. Веднъж. Защото инстинктът ти нашепва да си милостив и доверчив. Добър инстинкт. Но сега трябва да ударим, да ударим безпощадно. Да се надяваме, че тамплиерите не знаят дали си оцелял.
— Навярно вече са узнали.
— Не е задължително. Шпионите ми докладват, че са объркани.
Ецио се замисли.
— Враговете ни скоро ще разберат, че съм жив и здрав. Срещу колцина сме изправени?
— О, Ецио, добрата новина е, че стеснихме кръга. Изтрихме от лицето на земята много тамплиери в Италия и отвъд границите й. Лошата новина е, че сега тамплиерите и кланът Борджия са едно и също и ще се бият като уловен натясно лъв.
— Разкажи ми повече.
— Тук сме твърде изолирани. Трябва да се слеем с тълпата в центъра на града. Ще посетим борбата с бикове.
— Борбата с бикове?
— Чезаре е прочут бикоборец. Неслучайно го наричат Испанеца. Всъщност не е испанец, а каталонец и някой ден това може да ни предостави предимство.
— Как?
— Кралят и кралицата на Испания искат да обединят страната си. Те са от Арагон и Кастилия. Каталонците са трън в очите им, макар да са могъщ народ. Следвай ме и бъди предпазлив. Трябва да използваме умението за сливане с тълпата, на което преди толкова години те научи Паола във Венеция. Надявам се да не си го забравил.
— Сам ще се увериш.
Тръгнаха заедно през тънещия в разруха някога величествен град; придържаха се към сенките и се шмугваха в потока от минувачи като риби сред корали. Най-сетне стигнаха арената и седнаха в по-скъпите, многолюдни и сенчести ложи. Цял час наблюдаваха как Чезаре и многобройните му помощници се бореха с три страховити бика. Ецио обърна внимание на бойната му техника — той поваляше животното с бандерилерите и пикадорите и накрая показно нанасяше смъртоносния удар. Въпреки че му помагаха четирима млади матадори, той несъмнено проявяваше храброст и ловкост в мрачния ритуал на смъртта. Ецио надникна през рамо към главната ложа и разпозна суровото, но стъписващо красиво лице на сестрата на Чезаре, Лукреция. Дали въображението го подвеждаше, или наистина я забеляза да прехапва устни до кръв?