— Чисто съвпадение. Виж, Джилберто, Макиавели не допада на всекиго, но той е асасин, а не предател.
Лисицата го изгледа със застинало лице.
— Не съм убеден.
В този момент един крадец, когото Ецио разпозна като младежа, опитал се да отмъкне кесията му, притича до тях и зашепна в ухото на Лисицата. После изчезна бързо и Ла Волпе стана. Усетил неприятности, Ецио също се изправи.
— Извинявам се за вчерашната простъпка на Бенито — каза Лисицата. — Не е знаел кой си и те е видял да яздиш до Макиавели.
— Остави Бенито! Какво става?
— О, Бенито ми донесе вест. След малко Макиавели ще се срещне с някого в Трастевере. Ще проверя какво става. Искаш ли да ме придружиш?
— Води ме.
— Ще използваме един изпитан маршрут — покривите. Тук е малко по-трудно, отколкото във Флоренция. Мислиш ли, че ще се справиш?
— Просто ме води.
Беше истинско изпитание. Римските покриви бяха по-раздалечени от флорентинските, а бяха и изпотрошени и краката трудно намираха опора. Повече от веднъж Ецио събори хлабави тухли на земята. Но улиците бяха почти безлюдни и той и Лисицата се придвижваха толкова бързо, че изчезваха, преди стражите на Борджия да успеят да реагират. Най-после стигнаха пазарен площад със затворени сергии с изключение на една-две ярко осветени виночерпници, където се тълпяха мнозина. Двамата спряха върху покрив с изглед към площада, прикриха се зад комините и зачакаха.
Не след дълго Макиавели се появи на площада, озъртайки се предпазливо. Ецио забеляза как втори мъж с наметало с герба на Борджия застана до него и дискретно му подаде нещо като бележка, после продължи, без да забавя крачка. Макиавели също напусна площада.
— Как ти се струва? — попита Лисицата.
— Ще последвам Николо, ти върви след другия — лаконично отсече Ецио.
В същия момент в една от виночерпниците избухна свада. Чуха се гневни крясъци, проблеснаха оръжия.
— По дяволите! Това е един от моите хора! Счепкали са се със стражите на Борджия — възкликна Лисицата.
Ецио проследи как Макиавели се отдалечава тичешком по уличка, отвеждаща към Тибър, и изчезва от погледа му. Реши, че е твърде късно да го последва, и насочи вниманието си към схватката на площада. Един войник на Борджия лежеше проснат на земята. Повечето крадци се бяха разпръснали и се катереха невредими по стените към покривите, но един от тях, млад мъж, почти момче, лежеше, стенейки на земята, а от прясната рана върху ръката му бликаше кръв.
— Помощ! Помощ! Раниха сина ми! — долетя тревожен вик.
— Познавам гласа — намръщи се Лисицата. — Трималкио е. — Погледна към ранения крадец. — А това е Клаудио, по-малкият му син.
Войници на Борджия, въоръжени с пушки, се появиха зад парапетите на покривите от двете страни на далечната стена на пазара и започнаха да се прицелват.
— Ще го застрелят — предупреди Ецио.
— Да побързаме тогава. Аз поемам групата вляво, ти — вдясно!
От всяка страна имаше по трима стражари. Движейки се незабележимо като сенки, но пъргаво като пантери, Ецио и Лисицата се втурнаха по двете дъги на покривите, обрамчили площада. Ецио видя как тримата войници вдигат пушки и ги насочват към раненото момче. Профуча по ръба на покрива, едва досягайки с крака керемидите, и с огромен скок налетя върху мъжете. Набрал височина, успя да ритне врата на средния с тока на ботуша си. Приземи се приведен, за да омекоти удара, и същевременно изопна колене, разперил широко ръце. Двамата войници паднаха мигновено — от дясното око на единия стърчеше забилата се дълбоко в черепа кама, а другият бе повален от тънкото като игла скрито острие, пронизало ухото му, откъдето по шията се стече противна черна течност. Ецио се озърна и видя, че Лисицата е отстранил противниците си със същата бързина. Безмълвно и светкавично всички войници с пушки бяха обезвредени. Надвисна обаче нова опасност — на площада изникна отряд на Борджия; вдигнали алебарди, войниците се втурнаха към нещастния Клаудио. Хората се шмугнаха във винопродавниците.
— Клаудио! Ставай! — изкрещя Лисицата.
— Не мога! Много… много ме боли.
— Чакай! — извика Ецио, който се намираше малко по-близо до Клаудио. — Идвам при теб!
Скочи от покрива, падайки върху платнището над една от сергиите, за да смекчи удара, и застана до момчето. Огледа раната, която отблизо не изглеждаше толкова сериозна.
— Стани! — нареди му той.