— Разбрах, че Чезаре се е съюзил с французите — каза Ецио. — Как върви битката срещу тях?
— Bene. Момчетата, които оставих там под командването на Фабио, удържат напора. А тук ще обуча още мнозина.
Ецио размисли.
— Макиавели твърди, че положението е… по-трудно.
Бартоломео сви рамене.
— Е, знаеш го Макиавели. Той…
Прекъсна ги един от сержантите на Бартоломео. Пантасилея го придружаваше. Мъжът беше уплашен, а тя — спокойна.
— Capitano! — възкликна сержантът. — Трябва да ни помогнете! Борджиите ни нападнаха.
— Какво? Не ги очаквах толкова скоро. Извини ме, Ецио. — На Пантасилея извика: — Подай ми Бианка.
Тя незабавно му подхвърли тежкия меч, Бартоломео го препаса и изтича навън след сержанта си. Ецио понечи да ги последва, но Пантасилея го задържа, стиснала здраво ръката му.
— Чакай!
— Какво има?
По лицето й се четеше дълбока загриженост.
— Ще говоря направо, Ецио. Битката не се развива добре — и тук, и в Романя. Атакуват ни от две страни. Борджия на единия фланг, а французите, предвождани от генерал Октавиен — на другия. Но знай — позицията на Борджиите е слаба. Надвием ли ги, ще можем да се съсредоточим върху френския фронт. Трябва да завземем кулата. Ако някой заобиколи в гръб…
Ецио наклони глава.
— Знам как ще помогна. Информацията ти е безценна. Mille grazie, Madonna d’Alviano.
Тя се усмихна.
— Това е най-малкото, което една жена дължи на съпруга си.
18
Борджиите бяха нападнали изненадващо казармите, избирайки времето за следобедна почивка. Хората на Бартоломео ги бяха отблъснали с традиционните си оръжия, но докато ги изтикваха към кулата, Ецио забеляза как стрелците на Чезаре се събират по бойниците, насочили новите си пушки към прииждащите мъже на Бартоломео.
Той заобиколи мелето, избягвайки стълкновения с отрядите на Борджия. Тръгна към задната част на кулата. Както очакваше, вниманието на всички бе погълнато от битката отпред. Изкачи се по външната стена, чиито грубо одялани камъни предоставяха лесна опора за краката. Хората на Бартоломео бяха въоръжени с арбалети, някои имаха и далекобойни пушки, но те не можеха да съперничат на гибелния огън на усъвършенстваните оръжия на Борджия.
За по-малко от три минути Ецио стигна горната част на стената, извисяваща се на четирийсетина крачки над земята. Прехвърли се през парапета с изопнати жили и тихо се сниши върху покрива на кулата. Прокрадна се зад стрелците, пристъпвайки тихо все по-близо до противника. Извади безшумно Скритото острие. Изскочи иззад мъжете и светкавично обезвреди четирима с двете остриета на камата. Едва тогава снайперистите на Борджия осъзнаха, че сред тях се е вмъкнал враг. Ецио забеляза как един насочва дуло към него; беше на петнайсетина крачки разстояние и затова просто запрати камата по въздуха. Тя се завъртя три пъти и се заби между очите на войника със смразяващ глух звук. Мъжът падна, но успя да натисне спусъка на мускета — за щастие на Ецио цевта се бе изместила от желаната мишена и куршумът се отклони надясно, към най-близкия му съратник, прониза адамовата му ябълка и накрая заседна в рамото на мъжа зад него. И двамата се строполиха. На покрива на кулата останаха само трима стрелци. Ецио веднага отскочи встрани и с опакото на дланта си зашлеви единия през лицето с такава сила, че той излетя през бойника. Преди да падне надолу, Ецио улови цевта на пушката му и халоса с приклада лицето на втория. С мъчителен крясък той последва другаря си през стената. Последният вдигна ръце, че се предава, но твърде късно — Скритото острие вече се бе плъзнало между ребрата му.
Ецио грабна още една пушка и заслиза по стълбите към долния етаж. Там четирима войници стреляха през тесните пролуки в дебелите каменни стени. Той натисна спусъка, стиснал мускета на височината на кръста. Най-отдалеченият падна ничком с окървавени гърди. Ецио пристъпи две крачки напред, размахал пушката като тояга, този път с дулото напред. Улучи коляното на втория войник, който рухна на пода. Един от останалите бе успял да се извърне и да се прицели. Инстинктивно Ецио се приведе напред и долови как въздухът изсвистя, когато куршумът профуча на сантиметри от бузата му и се заби в стената отзад. Инерцията стовари Ецио върху стрелеца. Той се люшна назад, а главата му се разби в твърдия камък. Последният също се беше обърнал да посрещне неочакваната заплаха. Сведе поглед надолу, но Ецио отскочи от пода и Скритото острие прониза челюстта на войника.