Мъжът с раздробеното коляно се размърда и посегна към камата си, но Ецио го ритна в слепоочието и спокойно се обърна да погледа битката, разгоряла се долу. Силите на Борджия търпяха погром. Без предимството на огнестрелните оръжия, войниците му отстъпваха бързо и скоро подвиха опашки и побягнаха, предоставяйки кулата на Бартоломеовите condottieri.
Ецио слезе по стълбите до главната порта на кулата. По пътя се натъкна на няколко стражи, които оказваха яростна съпротива, докато сабята му не ги сломи до един. Прочистил кулата от войници на Борджия, Ецио отвори портата и се присъедини към Бартоломео. Битката беше приключила и Пантасилея стоеше до съпруга си.
— Браво, Ецио! Заедно обърнахме в бягство тези проклетници.
— Така е.
Ецио и Пантасилея тайно се спогледаха съзаклятнически. Мъдрият й съвет бе спечелил битката.
— Тези нови пушки! — възкликна Бартоломео. — Прибрахме няколко, но още не сме им хванали цаката. — Той се усмихна. — Както и да е… след като обърнахме в бягство папските кучета, ще успея да привлека повече хора на наша страна. Но първо, особено след днешния случай, искам да подсиля казармите.
— Добра идея. Но кой ще го направи?
Бартоломео поклати глава.
— Не ме бива много по тази част. Ти си образован, защо не прегледаш плановете?
— Имаш ли чертежи?
— Да. Наех блестящ млад мъж флорентинец като теб. Казва се Микеланджело Буонароти.
— Не съм го чувал, но va bene. В замяна искам да узнавам всеки ход на Чезаре и Родриго. Може ли някой от твоите хора да ги следи?
— Скоро няма да страдам от недостиг на хора. Имам достатъчно поне за работна сила за строителството. Ще намеря и ловки шпиони да слухтят край Борджиите в твоя услуга.
— Отлично!
Ецио знаеше, че Макиавели има доверени доносници, но той си пазеше козовете, а Бартоломео — не. Макиавели беше заключена стая, Бартоломео — открито небе. И макар Ецио да не споделяше съмненията на Лисицата — които се надяваше да е поразсеял — не би отказал втора тетива за стрелата си.
Следващия месец наглеждаше работата по укрепването на казармите, поправянето на нанесените от битката поражения, построяването на по-високи и по-силни наблюдателни кули и подмяната на палисадитес каменни стени. Когато приключиха, двамата с Бартоломео тръгнаха на обиколка да оценят стореното.
— Не е ли прекрасно? — сияеше Бартоломео.
— Впечатлен съм.
— А най-добрата новина е, че прииждат все повече и повече хора. Аз, разбира се, ги насърчавам да се съревновават помежду си; добре е за бойния дух и ги подготвя за истинските битки. — Бартоломео посочи голяма дървена дъска, украсена с неговия герб и подпряна върху триножник. — Както виждаш, тук е списъкът на най-добрите ни воини. Колкото повече успехи жънат, толкова по-високо се изкачват в класацията.
— А къде съм аз?
Бартоломео го погледна и махна във въздуха над дъската.
— Някъде там горе, мисля.
Войник дойде да им съобщи, че един от най-добрите му мъже — Джан — ще участва в двубой на парадния площад.
— Ако искаш да демонстрираш умения, провеждаме тренировъчни срещи. А сега ме извини. Заложил съм парите си на това момче.
Той се засмя и се отдалечи.
Ецио тръгна към обновения кабинет с географските карти. Естествената светлина беше по-добра и в разширената стая се побираха повече маси и стативи. Беше се загледал в карта на Романя, когато Пантасилея влезе при него.
— Къде е Бартоломео? — попита тя.
— На двубоите.
Пантасилея въздъхна.
— Толкова агресивно подхожда към света. Аз смятам, че стратегията не е маловажна. А ти?
— И аз.
— Нека ти покажа нещо.
Тя го поведе към просторен балкон с изглед към вътрешен двор. В единия му край имаше голям нов гълъбарник, гъмжащ от птици.
— Това са пощенски гълъби — обясни Пантасилея. — Всеки, изпратен ми от Николо Макиавели от града, ми носи по едно име на агент на Борджия в Рим. Кланът Борджия забогатя през юбилейната 1500. Прибраха парите на поклонниците, пожелали да си откупят опрощение. А онези, които отказваха да плащат, бяха ограбени.