Оставаха стрелците. Както предвиждаше, те трескаво се опитваха да презаредят оръжията си, но паниката сковаваше ръцете им. Той прибра бързо Скритото острие и извади по-тежката си кама. Водеше твърде близък бой и не можеше да използва сабята, та затова му трябваше якото, назъбено острие на камата. Сряза дясната ръка на единия стрелец и го наръга с всичка сила в хълбока. Не успя да го довърши обаче, понеже вторият го удари изотзад с приклада на пистолета си. За щастие не улучи целта и Ецио, разтърсвайки глава да я проясни, се извъртя и прониза гърдите на мъжа, който бе вдигнал ръце за следващ удар.
Ецио се озърна. Къде беше капитанът?
Зърна го да се препъва по речния бряг, стиснал кесията, от която се сипеха монети. „Глупак — помисли си Ецио, — трябваше да вземе коня“. Спусна се след него и го настигна с лекота, понеже кесията тежеше. Улови капитана за косата и го ритна по краката, принуждавайки го да коленичи с отметната глава.
— Каквото повикало — такова се обадило — каза той и отсече главата на капитана точно както той бе убил мадам Солари.
Остави гърчещото се тяло да се свлече на земята, взе кесията и се върна към лодката, събирайки пътьом разсипаните монети. Раненият търговец на роби пълзеше по палубата. Ецио го подмина и слезе долу. Претърси оскъдно обзаведената каюта и бързо откри малко ковчеже. Отвори го с кървавото острие на камата. Беше пълно с диаманти.
— Не е зле — каза си Ецио, пъхна го под мишница и се изкачи тичешком на палубата.
Прибра кесията, ковчежето и пистолетите в торбата на седлото и се върна при ранения мъж. Едва не се подхлъзна върху кръвта, в която се валяше търговецът на роби. Приведе се и сряза едното му ахилесово сухожилие, запушил с длан устата му, за да заглуши стенанията. Това щеше да го усмири. Задълго.
Долепи устни до ухото на мъжа.
— Ако оцелееш — каза му — и се върнеш при сипаничавата гнида, която наричаш свой господар, предай му поздрави от Ецио Аудиторе. Ако ли не, почивай в мир.
20
Ецио не се отби веднага в бордея. Беше късно. Върна коня, купи за няколко монети кожена торба от коняря и прибра военните си трофеи и парите вътре. Метна торбата през рамо и тръгна към лихваря, който се изненада и разочарова да го види толкова бързо. Плати му дължимото и се прибра в стаичката си, стараейки се да се смесва с вечерната тълпа, когато на пътя му се изпречваха стражи на Борджия.
Нареди да му донесат вода да се изкъпе, съблече се и се изми изнурено, мечтаейки Катерина да се появи ненадейно на прага. Този път обаче никой не му поднесе приятна изненада. Облече си чисти дрехи и натъпка мръсните в торбата. По-късно щеше да ги изхвърли. Почисти пушките и ги прибра в платнен сак. Мислеше да ги задържи, но те бяха тежки и обемисти, та реши да ги предаде на Бартоломео. Щеше да му подари и повечето диаманти, но след като ги огледа, Ецио избра петте най-големи и красиви и ги пъхна в собствената си кесия. Поне за известно време нямаше да му се налага да търси източници на средства.
Всичко останало Лисицата щеше да изпрати в казармите. На кого другиго да се довериш, ако не на дружелюбно настроен крадец?
Скоро беше готов да излезе отново. Преметна торбата през рамо и понечи да дръпне резето, но го налегна непреодолима умора. Беше изморен да убива; изморен от алчността, от жаждата за власт и от злочестините, които пораждаха.
Беше изтощен от битки.
Пусна резето, свали торбата и я остави върху леглото. Заключи вратата и се съблече отново. Духна свещта и се строполи на леглото. С последни сили обгърна с ръка торбата и веднага заспа.
Знаеше, че почивката ще е кратка.
В „Спящата лисица“ Ецио предаде торбата с точни указания. Не искаше да възлага другиму задачата, но го чакаха по-неотложни дела. Оскъдните сведения, събрани от шпионите на Лисицата, съвпадаха със съобщенията, които Макиавели изпращаше на Пантасилея по пощенските гълъби. Това разсея почти напълно съмненията на Ецио, но Лисицата оставаше сдържан. Ецио го разбираше. Макиавели се държеше хладно, дори студено. Макар да бяха събратя флорентинци и Флоренция да не таеше добри чувства към Рим и особено към Борджия, Лисицата продължаваше да се съмнява въпреки всички доказателства.