— Мъртва е — рязко отвърна той.
— Какво? — извика Лучия.
— По дяволите! — лаконично заключи Аниела.
Новината се разпространи бързо между момичетата.
— Какво ще правим сега? — попита една.
— Ще затворим ли? — обади се друга.
Ецио разбра какво подклажда безпокойството им. Под ръководството на мадам Солари, колкото и да недоволстваше Макиавели от работата й, тези момичета събираха информация за асасините. Без протекция и в случай че, както подсказваше смъртта на Солари, Чезаре бе заподозрял „Разцъфналата роза“, каква участ щеше да ги сполети? От друга страна, ако Чезаре не смяташе Солари за единствената шпионка тук, нямаше ли досега да е взел допълнителни мерки?
Така беше. Все още съществуваше надежда.
— Не бива да затваряте — каза им Ецио. — Трябва ми помощта ви.
— Но, господине, изгубени сме, ако някой не се наеме да стопанисва „Разцъфналата роза“.
Глас до него се обади решително:
— Аз се наемам.
Беше Клаудия.
Ецио се обърна към нея.
— Мястото ти не е тук, сестро!
— Разбирам от организация — отвърна тя. — Години наред помагах на Марио.
— Това е съвсем различно.
Спокойният глас на майка им ги прекъсна:
— Каква алтернатива имаме, Ецио? Очевидно ти трябва човек, и то бързо. Знаеш, че можеш да се довериш на сестра си.
Ецио разбираше колко логично звучи предложението, но се ужасяваше, че така Клаудия ще застане на предната линия — място, където изобщо не искаше да я вижда. Изпепели я с поглед, а в очите й светнаха предизвикателни искри.
— Ако се заемеш, Клаудия, ще се справяш сама. Няма да те закрилям.
— Двайсет години съм се справяла без твоята закрила — отсече Клаудия.
— Добре — отговори с леден глас той. — Тогава се залавяй за работа. Най-напред искам сградата да се почисти, да се пребоядиса и обнови. Дори градината е запусната. Искам „Разцъфналата Роза“ да стане най-изисканото място в града. Конкуренция не липсва. Искам и момичетата да са чисти. Новата болест, за която никой не знае почти нищо, се шири в пристанищата и в големите градове. Всички разбираме какво означава това.
— Ще се погрижим — хладно отвърна Клаудия.
— Непременно. Има и още нещо. Искам момичетата ти да открият къде е Катерина Сфорца.
Лицето му остана каменно.
— Можеш да разчиташ на нас.
— Оттук нататък всичко е в твои ръце, Клаудия. Сгрешиш ли, ти носиш отговорност.
— Мога да се грижа за себе си, братко.
— Надявам се — изръмжа Ецио и си тръгна.
21
През следващите няколко седмици Ецио се зае да обедини силите на Братството в Рим. Трябваше също да прецени как да използва информацията, събрана от Лисицата, както и първите сведения от Бартоломео. Не смееше да се надява, че течението се обръща срещу Борджия, но му се струваше, че съзира началото на края. Не забравяше обаче старата сентенция колко по-лесно е да победиш млад лъв, отколкото стар и опитен, фактът, че хватката на Чезаре върху Романя не отслабва, а французите владеят Милано, подкопаваше предпазливия му оптимизъм. Французите продължаваха да подкрепят папския военачалник. Години по-рано кардиналът на Сан Пиетро Джулиано дела Ровере, най-могъщият враг на папата, се бе опитал да обърне французите срещу Борджия и да свали Александър от трона му, но той го бе надхитрил. Способен ли беше Ецио да успее там, където Ровере се бе провалил? Поне не бяха отровили кардинала — беше твърде влиятелен — и той оставаше скрития коз на Ецио.
Беше решил — макар да го пазеше в тайна — да насърчи Братството да премести щабквартирата си за постоянно в Рим. Рим беше средище на световните дела. И на световната поквара. Къде другаде да се окопаят, след като Монтериджони вече не съществуваше? Ецио състави план за преразпределяне на средствата на Братството в отплата за успешно изпълнени мисии. Диамантите, открити на лодката на търговците на роби, идваха тъкмо навреме, за да попълнят фонда на кампанията.
Някой ден…
Но този ден все още беше много далеч. Братството нямаше нов водач, макар по всеобщо съгласие той и Макиавели да го оглавяваха временно. Само засега обаче, защото нищо не бе одобрено на официален съвет.
Катерина все още не излизаше от ума на Ецио.
Беше оставил Клаудия да обнови „Разцъфналата роза“, без да я наглежда и без да се намесва. Нека изплува или потъне, подведена от предизвикателната си самонадеяност. Бордеят обаче бе съществено звено от мрежата му и дълбоко в себе си той признаваше, че ако наистина не й се доверява, щеше да й се противопостави по-категорично. Сега бе време да подложи работата и постиженията и на изпитание.