Сериозен и целеустремен, Ецио се ръкува със стария си съмишленик — Макиавели отбягваше приятелските прегръдки.
— Трябва да поговорим — каза той.
— Наистина. — Макиавели го погледна. — Разбирам, че си узнал за договорката ни с Пантасилея.
— Да.
— Добре. Тази жена има повече усет за тактика в кутрето си, отколкото съпругът й — в цялото си тяло. Не че не е ненадминат в своята сфера. — Той замълча. — Успях да науча нещо много ценно от една от къртиците ми. Имаме имената на девет ключови тамплиерски агенти, на които Чезаре плаща да тероризират Рим.
— Само ми кажи как да ги открия.
Макиавели се замисли.
— Предлагам да търсим местата в града, където цари смут. Поговори с хората. Сигурно ще се намерят граждани, които да те насочат.
— От служител на Борджия ли набави тази информация?
— Да — отвърна предпазливо Макиавели след кратко мълчание. — Как разбра?
Ецио се сети за срещата на пазарния площад, на която станаха свидетели с Лисицата. Навярно тогава Макиавели бе установил контакт с информатора, от когото черпеше сведения.
— Просто налучквах — отвърна той. — Grazie.
— Клаудия, Бартоломео и Лисицата те чакат във вътрешната стая. — Замълча за кратко и продължи: — Налучка много правилно.
— Наистина, Николо — каза Едио и двамата тръгнаха към вътрешната стая.
Съратниците му от Братството станаха да го поздравят със сериозни лица.
— Buona sera. Какво открихте? — попита делово Ецио.
Бартоломео заговори пръв:
— Потвърдихме, че кучият син Чезаре наистина е в Кастел Сант’Анджело. С папата.
— А моите шпиони доложиха, че Ябълката е предоставена някому за проучване — добави Лисицата. — Сега съм се заел да разкрия самоличността му.
— Не можеш ли да се досетиш?
— Догадките не вършат работа. Трябва да сме сигурни.
— Аз имам вести за Катерина Сфорца — вметна Клаудия. — Следващата седмица ще я прехвърлят в затвора в крепостта. В четвъртък привечер.
Сърцето на Ецио неволно подскочи, но новината беше добра.
— Bene — рече Макиавели. — Значи са в крепостта. Рим ще се съвземе много бързо, щом обезвредим Чезаре и Родриго.
Ецио вдигна ръка.
— Ще се заема с тях само при подходяща възможност.
Макиавели го погледна раздразнено.
— Не повтаряй грешката, която допусна в подземието. Трябва да ги убиеш.
— Съгласен съм с Николо — обади се Бартоломео. — Не бива да чакаме.
— Бартоломео е прав — каза Лисицата.
— Трябва да платят за смъртта на Марио — заяви Клаудия.
Ецио ги успокои:
— Не бойте се, приятели, те ще умрат. Имате думата ми.
23
В деня, уречен за преместването на Катерина Сфорца в крепостта Сант’Анджело, Ецио и Макиавели се сляха с множеството, струпало се пред красива каляска със закрити със завеси прозорци, върху чиито врати личеше гербът на Борджия. Стражите около каляската разблъскваха хората настрани — нищо чудно, понеже не всички изглеждаха въодушевени. Един от кочияшите скочи от платформата и отиде да отвори вратата на каляската, издърпа стъпалата и зачака да помогне на пътниците да слязат.
След миг се появи първият — в тъмносиня рокля с бяла блуза. Ецио разпозна веднага красивата блондинка с жестоки устни. За последен път я бе видял при опустошението на Монтериджони, но това лице не се забравяше лесно. Лукреция Борджия. Тя стъпи на земята — олицетворение на изисканост и достойнство, които се изпариха безследно, когато протегна ръка към вътрешността на каляската, хвана нещо — или някого — и дръпна силно.
Повлече Катерина Сфорца за косата и я събори на земята. Мръсна и във вериги, в груба кафява рокля, Катерина, макар и в окаяно положение, излъчваше повече сила и дух от похитителката си. Ецио инстинктивно тръгна напред, но Макиавели го задържа за рамото. Асасинът не искаше да вижда повече как измъчват скъпи нему същества, но сега наистина трябваше да стисне зъби. Опит за спасение при тези обстоятелства бе обречен на провал.
Лукреция сложи крак върху жертвата си и заговори:
— Привет, граждани на Рим! Вижте каква приятна гледка! Катерина Сфорца, кучката от Форли. Твърде дълго се съпротивлява. Сега най-после е сразена!