Тълпата възнагради думите й само с мълчание и Катерина надигна глава и извика:
— Ха! Няма по-голяма кучка от Лукреция Борджия! Кой те принуди да паднеш толкова ниско? Брат ти? Или баща ти? Или и двамата? Дори едновременно, а? Нали всички делите една кочина?
— Затваряй си устата! — изкрещя Лукреция и я ритна. — Не смей да петниш името Борджия! — Тя се наведе, издърпа Катерина на колене и я зашлеви. Катерина се свлече отново в калта, но вдигна гордо глава. — Същото ще сполети всички — всички до един, които се осмелят да ни предизвикат.
Лукреция махна на стражите, които сграбчиха злочестата пленница, изправиха я на крака и я поведоха към портите на крепостта. Катерина обаче успя да извика:
— Добри граждани на Рим, бъдете силни! Вашият час ще дойде. Ще се освободите от това иго, кълна се!
Когато Катерина се скри зад портите, а Лукреция се качи в каляската и я последва, Макиавели се обърна към Ецио:
— Е, контесата поне не е паднала духом.
— Ще я подложат на мъчения — унило отвърна Ецио.
— Жалко е, че превзеха Форли.
— Но ние ще си го върнем. Ще си върнем и Катерина. Но трябва да се съсредоточим. Сега сме дошли за Чезаре и за Родриго.
— Катерина е могъщ съюзник. Една от нас. Помогнем ли й в момент на слабост, тя ще ни се отплати.
— Може би. Но първо убий Чезаре и Родриго.
Множеството се разотиваше и с изключение на стражите пред портите, войниците на Борджия се оттеглиха в крепостта. Скоро останаха само Ецио и Макиавели, стаени в сумрака.
— Тръгвай, Николо — каза Ецио, когато сенките се издължиха. — Чака ме работа.
Огледа високите стени на древната овална сграда — Мавзолея на император Адриан, построен над хиляда години по-рано и превърнат сега в непристъпна крепост. Малкото прозорци бяха нависоко, а стените — отвесни. Свързана с базиликата „Свети Петър“ посредством здрав каменен коридор, крепостта приютяваше папата от повече от двеста години.
Ецио огледа внимателно стените. Няма нищо непристъпно. На светлината на факлите, мъждукащи в каменните вдлъбнатини, очите му различиха тесни издатини, пукнатини и несъвършенства, които, макар и дребни, щяха да му помогнат да се изкатери. Избра си маршрут, подскочи като котка към първите опори за ръцете и краката, впи пръсти в тях, задиша равномерно и решително и отмерено се заизкачва нагоре, странейки от факлите, доколкото е възможно.
По средата стигна до пролука — неостъклен прозорец в каменен свод, под който от вътрешната страна на стената различи алея за караула. Озърна се в двете посоки, но не видя никого. Прехвърли се тихо от другата страна и надзърна през парапета. Веднага разбра, че гледа към двор на конюшня, където се разхождаха петима мъже. Познаваше ги до един. Чезаре провеждаше нещо като съвещание с трима от главните си мъже — френския генерал Октавиен дьо Валоа; личния банкер и близък довереник на Чезаре — Хуан де Борджия Лансол де Романи; и строен мъж в черно с жестоко, покрито с белези лице — Микелето да Корела, дясна ръка на Чезаре и професионален убиец.
— Забравете папата — казваше Чезаре. — Отговаряте само пред мен. Рим е колоната, която поддържа всичките ни начинания. Не бива да се огъва. Което означава, че и вие трябва да сте непоклатими.
— Ами Ватиканът? — попита Октавиен.
— Какво? Този уморен старец? — презрително възкликна Чезаре. — Засега се съобразявайте с кардиналите, но скоро няма да се нуждаем от тях.
При тези думи той излезе от двора на конюшните, оставяйки другите трима сами.
— Е, изглежда ни поверява Рим — каза Хуан след кратко мълчание.
— Значи градът е в добри ръце — безизразно констатира Микелето.
Ецио ги послуша още малко, но не чу нищо ново и продължи да се изкачва около външната стена, търсейки Катерина. Зърна светлина зад друг прозорец, този път остъклен, но отворен да пропуска нощния бриз и с външен перваз, който му предоставяше опора. Той надникна предпазливо в осветения от свещи коридор със стени с обикновена дървена ламперия. Видя Лукреция, седнала върху тапицирана пейка. Пишеше в бележник, но често вдигаше поглед, сякаш очаква някого.
След няколко минути Чезаре влезе през вратата в далечния край на коридора и тръгна бързо към сестра си.
— Лукреция! — целуна я той. Целувката не беше братска.