— Нямам лична вражда с теб, Лукреция. Освободи Катерина и аз ще се оттегля.
Гласът й прозвуча по-рязко:
— Опасявам се, че е невъзможно.
Ецио разпери ръце.
— Тогава не ми оставяш никакъв избор. — Приближи до нея, но предпазливо. Тя имаше дълги нокти.
— Стражи! — изпищя Лукреция, превръщайки се в миг от благородничка в харпия. Посегна към очите му, но — съвсем навреме — той я улови за китките. Извади канап от кожената си кесия, изви ръцете й зад гърба и ги върза бързо. Блъсна я на земята и настъпи с крак края на роклята й, за да не стане и да побегне. После измъкна сабята и камата си, готов да посрещне неколцината войници, които се втурнаха тичешком от постройката. За щастие на Ецио те бяха лековъоръжени, твърде едри и без ризници. Длъжен да остане на едно място, за да не позволи на Лукреция да побегне, макар тя да се опитваше да го ухапе през ботуша, той се сниши под размаханото острие на първия войник и прониза незащитения му хълбок. Вторият бе по-предпазлив, но подтикван от ръмжащата на пода Лукреция, пристъпи напред към Ецио. Замахна към гърдите му, но асасинът отблъсна сабята му нагоре, парира острието и с лявата си ръка заби камата в главата на противника. Двама повалени, ¿ надеждата да се възползва от предимството, че и двете оръжия на Ецио са блокирани, последният се втурна напред. Ецио отметна рязко дясната си ръка и сабята на втория страж излетя към новия противник. Той вдигна оръжието си да отклони удара, но твърде късно — летящото острие прониза бицепса му. Войникът потрепери от болка, но се спусна отново напред с размахана сабя. Ецио бе заел позиция и отблъсна атаката с камата. Освободил дясната си ръка със сабята, той я заби яростно в тялото на мъжа. Битката приключи. Войниците лежаха мъртви край него и Лукреция за пръв път бе онемяла. Задъхан, Ецио изправи пленничката си на крака.
— Тръгвай! — нареди й той. — И не викай! Изкрещиш ли, ще ти отрежа езика.
Повлече я към вратата, през която беше излязъл Пиетро. В коридора оттатък Ецио поведе Лукреция — ту с дърпане, ту с блъскане — надолу към килиите.
— Спасяваш принцеси от замъци? Колко романтично! — просъска Лукреция.
— Млъквай!
— Въобразяваш си, че ще постигнеш нещо велико, сеейки хаос, убивайки когото си пожелаеш?
— Млъкни!
— Но какво целиш всъщност? Имаш ли представа какво ще постигнеш? Не знаеш ли колко сме силни?
Ецио се поколеба пред стълбите, отвеждащи към долния етаж.
— Накъде? — попита я.
Тя се засмя, но не отговори.
Той я раздруса.
— Накъде?
— Наляво — намусено отвърна тя.
След кратко мълчание заговори отново. Този път Ецио я остави да бърбори. Вече знаеше пътя. Лукреция се гърчеше ръцете му, но той се бе съсредоточил върху две неща — да не изпуска и да следи да не би стражите да му устроят засада.
— Знаеш ли какво се случи с останалите членове на семейство Паци във Флоренция, след като ти им нанесе гибелен удар? Твоят скъп приятел Лоренцо, така нареченият Magnifico — Великолепни, им отне всички владения и ги хвърли в затвора. До един! Дори онези, които не бяха участвали в заговора срещу него.
В съзнанието на Ецио неволно изплува споменът за ответния удар, който Катерина бе нанесла във Форли на разбунтувалите се срещу нея. Контесата бе засенчила Лоренцо — всъщност на фона на нейните методи неговите изглеждаха милостиви. Пропъди мислите.
— На жените бе забранено да се омъжват и семейните гробници бяха унищожени — продължаваше Лукреция. — Заличиха имената им в историческите хроники! Бам! С един замах!
„Но не ги измъчваха и не ги убиха“, помисли си Ецио. Е, навремето Катерина навярно бе сметнала действията си за оправдани. Въпреки това жестокостта й помрачи предаността на поданиците, на която винаги беше разчитала, и сигурно затова Чезаре бе успял да завземе Форли.
Не биваше да забравя обаче, че тя продължава да бъде важен съюзник. И че трябва да потисне чувствата — истински или въображаеми — които изпитва към нея.
— Ти и твоите приятели асасини пренебрегвате последствията от деянията си. Задоволявате се да дадете начален тласък, но действате половинчато. — Лукреция спря да си поеме дъх и Ецио я блъсна яростно напред, но тя не млъкна. — За разлика от теб Чезаре ще се погрижи да довърши започнатото и да въдвори мир в Италия. Той убива с по-висша цел — отново за разлика от теб.