— Отлично. Благодаря, Николо.
Спогледаха се, Макиавели беше почти десет години по-млад от Ецио, но независимият дух и амбицията се четяха ясно в дълбоките му очи. Дали му се зловидеше, че избраха Ецио за водач? Дали се бе надявал да посочат него? Ецио пропъди въпросите — Макиавели несъмнено беше по-скоро теоретик, дипломат, политик. Приносът и предаността му бяха неоспорими. Де да можеше да убеди и Лисицата!
Сякаш по даден знак Ла Волпе влезе в скривалището, придружен от Клаудия.
— Какво ново? — попита го Ецио, след като се поздравиха.
— Бартоломео изпраща извинения. Генерал Октавиен явно е решил отново да нападне казармите.
— Разбирам.
— Хвърлили са двойно повече войска, но ние удържаме позициите си.
— Добре. — Ецио се обърна хладно към сестра си: — Клаудия! — поздрави и сведе леко глава.
— Братко! — отвърна тя с леден глас.
— Седнете, моля — подкани ги Ецио.
Почака ги да се настанят и продължи:
— Подготвил съм план за Борджиите.
— Предлагам — прекъсна го Макиавели — да атакуваме или запасите им, или привържениците им.
— Благодаря, Николо — равно каза Ецио. — Моят план е да атакуваме и двете. Ако го лишим от средства, Чезаре ще изгуби армията си и ще се върне без хората си. Откъде взима пари?
— Знаем, че зависи предимно от Родриго — обади се Лисицата, — а банкер на Родриго е Агостино Киджи. Но Чезаре има и свой банкер, чиято самоличност още не сме потвърдили, макар да таим известни подозрения.
Ецио реши засега да не споделя съображенията си по този въпрос. Предпочиташе да почака хората на Лисицата да ги потвърдят.
— Наш клиент в „Разцъфналата роза“ дължи пари на този банкер. Сенатор Еджидио Троке се жалва непрекъснато от високите лихви.
— Bene — каза Ецио. — Трябва да използваме тази следа.
— Има и друго — обади се Макиавели. — Научихме, че се канят да разположат френски войски по пътя към Кастел Сант’Анджело. Нападението ти явно ги е разтърсило не на шега.
— И очевидно Чезаре възнамерява да се върне в Рим. Незабавно. Недоумявам защо бърза, но ще разберем. Във всеки случай, когато пристигне, ще го охраняват толкова добре, че няма как да се доберем до него. Шпионите ни доложиха, че смята да пази завръщането си в тайна, поне засега.
— Намислил е нещо — вметна Лисицата.
— Колко находчиво! — възкликна Макиавели и двамата си размениха враждебни погледи.
Ецио размисли.
— Струва ми се най-уместно да хванем натясно френския им генерал Октавиен и да го убием. Отстраним ли го, Бартоломео ще притисне французите и те ще се изтеглят от наблюдателната кула.
Катерина проговори за пръв път:
— Дори да обезвредим тези отряди, Ецио, папската стража ще продължи да охранява моста и главната порта.
— О! — обади се Лисицата. — Има страничен вход. Новата играчка на Лукреция — актьорът Пиетро Бенинтенди — има ключ от него.
— Така ли? — възкликна Ецио. — Видях го с нея в крепостта.
— Ще наредя на хората си да открият къде е — обеща Лисицата. — Едва ли ще се затрудним.
Катерина се усмихна.
— Идеята изглежда добра. Искам да помогна. Ще измъкнем ключа със заплаха и той ще спре да се вижда с Лукреция. Ще лишим кучката от дребните й удоволствия.
— Момент, контесо — прекъсна я Макиавели. — Ще трябва да минем без твоята помощ.
— Защо? — изгледа го изненадано Катерина.
— Защото трябва да те изведем от града — може би във Флоренция — докато не си върнем Форли. Децата ти вече са на сигурно място там. — Той се озърна. — След като Ецио те освободи, из града обикалят глашатаи и оповестяват щедро възнаграждение за залавянето ти — жива или мъртва. Никакъв подкуп не може да ги смълчи.
Настана тишина. Катерина стана, свличайки одеялото на пода.
— Оказва се значи, че съм злоупотребила с гостоприемството ви — каза тя. — Моля да ме извините.
— Какво говориш? — стреснато попита Ецио.
— Тук съм в опасност…
— Ние ще те закриляме!
— И — най-важното — излагам вас на опасност. — Погледна към Макиавели: — Нали така, Николо?
Макиавели не отговори.
— Разбрах — рече Катерина. — Веднага ще се подготвя за път.