33
Нощта изтляваше и край Ецио се надигаха гласове:
— Още, пак!
— Не, боли ме!
— Не, недей! В никакъв случай!
И цяла палитра звуци — от болка и от наслада — болката искрена, насладата — престорена.
За жалост охотата на банкера не намаляваше и изгубил търпение да си играе с нея, започна да разкъсва роклята на момичето. Тя продължаваше да умолява Ецио с поглед да не се меси. „Ще се справя“, сякаш му казваше.
Той се озърна отново из залата. Приласкани от гостите, някои прислужници и част от стражите се бяха включили в забавлението. Забеляза хора, размахващи еротични играчки от дърво и от слонова кост и тънки черни камшици.
Скоро…
— Ела тук, скъпа — каза банкерът и блъсна момичето върху канапето. Притисна я между краката си и сключи длани върху врата й. Започна да я души, тя се възпротиви, но остана без дъх и изгуби съзнание.
— О, да! Прекрасно! — шепнеше той с изпъкнали върху шията вени. Пръстите му я стиснаха още по-здраво за гърлото. — Така ще ти стане още по-приятно. Като на мен.
След миг той се отпусна тежко върху нея, задъхан и плувнал в пот.
Не беше убил момичето. Ецио виждаше как се надигат и спускат гърдите й.
Олюлявайки се, банкерът се изправи, оставяйки я просната възнак наполовина върху канапето, наполовина — върху пода.
Нареди на двамата прислужници наблизо:
— Отървете се от нея.
Тръгна към центъра на оргията. Ецио и прислужниците го проследиха с поглед. Щом се отдалечи достатъчно и вниманието му се отклони в друга посока, прислужниците положиха нежно младата жена върху канапето, оставиха й гарафа с вода и я завиха с меко одеяло. Единият забеляза Ецио. Той вдигна показалец пред устните си и мъжът се усмихна и кимна. И в този пъклен казан светеше искрица дой рота.
Ецио последва банкера като сянка. Хуан Борджия минаваше край групичките хора и мърмореше одобрително като ценител в художествена галерия.
— О, чудесно — възкликваше от време на време и поспираше да погледа.
Накрая тръгна към обкованата с желязо врата, откъдето се бе появил, и похлопа. Отвори му вторият адютант, който очевидно през цялото време бе пресмятал на колко възлизат новите постъпления.
Ецио не му даде възможност да затвори вратата. Скочи и избута и двамата мъже вътре. Захлопна вратата и се обърна към тях. Адютантът — дребен човечец по риза — избърбори нещо нечленоразделно, падна на колене и между краката му цъфна тъмно петно. После припадна. Банкерът изопна рамене.
— Ти! — възкликна той. — Асасинът!
Посегна крадешком към въжето за звънеца, но Ецио го изпревари. Скритото острие блесна и преряза пръстите на протегнатата ръка. Три паднаха върху килима. Банкерът стисна обезобразената си ръка и изпищя:
— Махни се! И да ме убиеш, нищо няма да постигнеш! Чезаре не ще те остави жив. Но…
— Да.
Мъжът го погледна лукаво.
— Ако ме пощадиш…
Ецио се усмихна. Банкерът разбра. Закри с длан осакатената си ръка.
— Е — подхвана той, макар сълзи от болка и гняв да напираха в очите му, — поне си поживях. Не съжалявам за нищо видяно, почувствано, вкусено. Не съжалявам за нито един миг.
— Залъгвал си се с дреболиите, които съпътстват властта. Истински силен мъж би ги презрял.
— Изпълнявах желанията на хората.
— Заблуждаваш се.
— Стига!
— Време е да платиш своите дългове. Незаслужените удоволствия са людоеди.
Банкерът падна на колене, мърморейки полузабравени молитви.
Ецио вдигна Скритото острие.
— Requiescat in Pace — каза той.
На излизане остави вратата отворена. Оргията се бе превърнала в сънливо, вонящо стълпотворение от тела. Няколко гости повръщаха, подкрепяни от прислужниците. Други прислужници отнасяха труп. Очевидно нечие сърце не беше издържало. Не се виждаше нито един страж.
— Готови сме — обади се глас до него.
Обърна се и видя Клаудия. Дузина момичета из залата станаха от леглата. Сред тях — отново облечена, малко уплашена, но иначе непокътната — беше и младата жена, с която банкерът се бе отнесъл толкова жестоко. Прислужниците, които й бяха помогнали, стояха до нея. Още доброволци.
— Тръгвай си — каза му Клаудия. — Ние ще приберем парите. С лихвата.
— Но…?
— Довери ми се, Ецио.
34