— Недалеч оттук, до „Санта Мария дел’Орто“.
— Хайде! — изкрещя Лисицата на Ецио.
За няколко минути хората му оседлаха два коня и двамата асасини излетяха от конюшнята на „Спящата лисица“ с главоломна скорост.
— Все още не съм убеден, че Макиавели е предател — заяви Ецио.
— Той се сниши за малко, за да приспи съмненията ни — отвърна Лисицата. — Но виж фактите — първо нападението срещу Монтериджони, после случката в Кастел Сант’Анджело, а сега това. Той стои зад всичко.
— Просто не спирай! Трябва да яздим бързо. Може да успеем да ги спасим.
Спуснаха се презглава през тесните улички, пришпорвайки конете и заобикаляйки хората и пазарските сергии по пътя си. Граждани и пернати се разлитаха пред копитата им, но когато войници на Борджия се опитаха да ги спрат с вдигнати алебарди, те просто профучаха през тях.
За седем минути стигнаха мястото, което раненият крадец им беше посочил. Стражите на Борджия блъскаха четиримата си пленници към закрита каруца, налагаха ги с дръжките на сабите си и ги ругаеха. Ецио и Лисицата се втурнаха към тях като разлютени фурии.
С извадени мечове те се стрелкаха умело между стражите, отрязвайки пътя им към пленниците и принуждавайки ги да се разпръснат по площада. Стиснал здраво меча в дясната си ръка, Лисицата пусна юздите и насочи коня към каруцата. Грабна камшика на кочияша и плесна силно хълбоците на впрегнатите жребци. Те се вдигнаха на задни крака и зацвилиха, после се втурнаха необуздано напред. Лисицата хвърли камшика и едва се удържа върху седлото, но успя да сграбчи юздите и полетя към Ецио, заобиколен от петима войници, които мушкаха с алебарди гърдите и хълбоците на коня му. Лисицата ги разгони с размахана сабя. Ецио се освободи от клопката и разпори корема на най-близкия страж. Обърна коня в плътен кръг, вдигна отново меча и отсече главата на втори. Междувременно Лисицата обезвреди последния им противник. Останалите или лежаха ранени, или бяха побягнали.
— Тичайте, нехранимайковци! — изкрещя Лисицата на хората си. — Връщайте се в базата и ни чакайте там!
Четиримата крадци се съвзеха от стъписването и се втурнаха през малката тълпа зяпачи към главната улица, отвеждаща отвъд площада. Ецио и Лисицата поеха след тях, за да се уверят, че всички ще пристигнат в хана непокътнати.
Влязоха в „Спящата лисица“ през таен страничен вход и скоро се събраха във вътрешната зала, върху чиято врата сега висеше табела „Затворено“. Лисицата нареди да донесат бира на хората му, но не дочака да я сервират и веднага започна да ги разпитва.
— Какво открихте?
— Шефе, тази вечер смятат да убият актьора. Чезаре изпраща „касапина“ си да се погрижи.
— Кой е той? — попита Ецио.
— Виждал си го — отвърна Лисицата. — Микелето Корела. Такова лице не се забравя лесно.
И наистина Ецио си представи живо дясната ръка на Чезаре, когото помнеше от Монтериджони и от конюшните на Кастел Сант’Анджело. Жестоко, обезобразено лице, което изглеждаше по-старо, отколкото възрастта на собственика му предполагаше, с отвратителни белези край устата, придаващи му вид на язвително ухилена маска. Микелето Корела. По рождение Мигел де Корела. Корела — нима тази област в Навара, производителка на прекрасно вино, бе дала живот и на този убиец и мъчител?
— Може да убие човек по сто и петдесет различни начина — обади се Лисицата, — но любимият му метод е удушвачеството. — Замълча. — Той несъмнено е най-безжалостният убиец в Рим. Никой не успява да му се изплъзне.
— Да се надяваме, че тази вечер ще се провали за пръв път — каза Ецио.
— Къде планират убийството? Знаете ли? — попита Лисицата крадците.
— Тази вечер Пиетро ще играе в религиозна пиеса. Репетира на тайно място.
— Явно е уплашен. И?
— Играе Исус — изкикоти се един от крадците. — Трябва да го разпънат на кръст. Микелето ще застане до него с копие и ще го прободе. Само че наистина.
— Знаеш ли къде е Пиетро?
Крадецът поклати глава.
— Не. Не успяхме да разберем. Но знаем, че Микелето ще чака при старите бани на император Траян.
— Термите на Траян?
— Да. Мислим, че планът е следният — Микелето ще облече хората си в театрални костюми и ще се постарае убийството да изглежда като нещастен случай.
— Но къде ще изнасят представлението?
— Не знаем, но едва ли е далеч от мястото, където е свикал хората си.