Той заби показно мнимото копие в Исус и кръв и вода бликнаха от скритата под преписката на Пиетро торбичка. Лонгин подхвана речта си. Ецио забеляза ревността, блеснала в очите на „мъртвия“ Исус.
— Царю Небесни, виждам те там. Нека вода облее ръцете и копието ми, нека окъпе и взора ми, та да те виждам още по-ясно. — Замълча драматично. — Уви, клетият аз! Какво направих? Убих човек, наистина, но какъв човек — не зная! Господи, смили се над мен, понеже тялото, а не духът водеше десницата ми. — Той замълча за кратко при поредната вълна от аплодисменти и продължи: — Исусе, много бях чувал да говорят за Теб — как си лекувал чрез Твоето милосърдие и болни, и слепи. Нека славим името Ти! Днес Ти излекува и мен от слепотата — слепотата на духа ми. От днес нататък ще бъда Твой следовник. А след три дни ти ще възкръснеш и ще въздадеш справедливост.
Актьорът в ролята на Йосиф Ариматейски — богатия евреин, който дарил вече построената си гробница, за да отнесат в нея тялото на Исус, проговори:
— О, Господи, как Ти даде сърце да им позволиш да убият Този Човек, когото виждам сега мъртъв на кръста, Мъж, който никога не свърна от правия път? Та Той е Божи син. Нека тялото му легне в гробницата, издигната за мен, понеже Той е владетелят на Небесното блаженство.
Никодим, колега на Йосиф в синедриона и негов съмишленик, надигна глас:
— Йосифе, и аз твърдя, че Той е Син Господен. Да измолим тялото Му от Пилат Понтийски и да го погребем с почест. Аз ще ти помогна да Го снемеш благоговейно.
Йосиф се обърна към актьора в ролята на Пилат и каза:
— Обръщам се към вас с молба. Поверете ми тялото на Пророка, който днес умря.
Микелето се придвижи съвсем близо до централния кръст, а Ецио изчезна зад кулисите. Затършува из купчина костюми и намери равинска роба. Навлече я бързо и се върна на сцената. Промъкна се точно зад Микелето, без никой да забележи и без да наруши действието.
— Йосифе, ако Исус от Назарет наистина е мъртъв, както центурионът ще потвърди, аз ще изпълня молбата ти. — Пилат се обърна към Микелето и заговори отново: — Центурионе? Мъртъв ли е Исус?
— Да, губернаторе — равно отвърна Микелето и Ецио зърна как изважда стилета изпод мантията си.
Асасинът бе заменил вече изчерпаното отровно острие с вярното си скрито острие, с което прониза хълбока на Микелето и придържайки го прав с камата, го насочи зад кулисите, където го остави да се строполи на земята.
— Ха! — възкликна Микелето със светнали очи. — Не можеш да спасиш Пиетро. Оцетът в гъбата беше отровен. Както обещах на Чезаре, подсигурих се двойно. — Пое си с мъка дъх. — Най-добре ме довърши.
— Не съм дошъл да те убивам. Помагал си на своя господар да се издигне и с него ще рухнеш. Не ти трябвам аз. Ти сам ще се унищожиш. Ако оживееш, е… кучетата винаги се връщат при стопанина. Ще ме отведеш при истинската ми плячка.
Нямаше време за повече. Трябваше да спаси Пиетро.
Втурна се обратно на сцената, където го посрещна хаос. Пиетро се гърчеше на кръста и повръщаше с лице с цвят на белен бадем. Сред публиката цареше смут.
— Какво става? Какво има? — извика Лонгин, когато другите актьори се разбягаха.
— Свалете го долу! — изкрещя Ецио на доброволците си.
Някои се прицелиха сръчно с камите и срязаха въжетата, придържащи Пиетро към кръста, а другите го подхванаха, когато падна. Трети отблъскваха стражите на Борджия, появили се изневиделица и нахлули на сцената.
— Това го нямаше в сценария! — изгъргори Пиетро, строполявайки се в ръцете на доброволците.
— Ще умре ли? — попита Лонгин обнадеждено. Един съперник по-малко е винаги добра новина в тежка професия като актьорството.
— Задръжте стражите! — извика Ецио и поведе доброволците зад кулисите.
Пренесе Пиетро на ръце през плиткия басейн в центъра на Колизеума, подплашвайки дузини пиещи вода гълъби. Последните лъчи на залязващото слънце къпеха двамата мъже в мътна червена светлина.
Ецио бе обучил доброволците си добре и ариергардът му успешно отблъскваше стражите на Борджия, докато останалите излязоха от Колизеума и се разпръснаха в уличките на север. Асасинът тръгна към дома на лекар — негов стар познайник. Похлопа на вратата и след като неохотно го пуснаха вътре, остави Пиетро върху покритата със сламеник маса в приемната на доктора. От гредите под тавана висеше смайващо изобилие от вързани на китки сушени билки, които изпълваха стаята с остър аромат. По полиците неведоми или скверни предмети, създания и части от създания плуваха в стъклени бутилки с мътна течност.