Ецио заповяда на мъжете отвън да стоят на пост. Почуди се какво ли ще си помислят минувачите при вида на група римски войници. Навярно ще решат, че виждат призраци, и ще си плюят на петите. Той самият бе свалил фарисейските си одежди при първа възможност.
— Кой си ти? — измърмори Пиетро.
Ецио тревожно забеляза, че устните на актьора са посинели.
— Твоят спасител — отвърна той. На лекаря каза: — Отровиха го, докторе.
Доктор Брунелески прегледа бързо актьора и светна в очите му.
— Съдейки по бледността, са използвали кантарела. Любимата отвора на любимите ни господари Борджия. — На Пиетро нареди: — Не мърдай.
— Спи ми се — каза Пиетро.
— Не мърдай! Повърна ли? — попита Брунелески Ецио.
— Да.
— Добре.
Лекарят се защура наоколо, смесвайки течности от разноцветни бутилки с отработена пъргавина. Накрая пресипа отварата в стъкленица. Подаде я на Пиетро, повдигайки главата му.
— Изпий го.
— Побързай! — подтикна го Ецио.
— Не го пришпорвай.
Под тревожния поглед на асасина актьорът се надигна едва-едва.
— Май се чувствам малко по-добре — каза той.
— Истинско чудо! — възкликна Ецио облекчено.
— Не съвсем — вметна лекарят. — Не е погълнал много, а напоследък често си имам работа с жертви на кантарела, та създадох доста сполучлива противоотрова. А сега — продължи той строго — ще те наложа с пиявици. Те ще ти помогнат да се възстановиш напълно. Полежи си тук, момчето ми, и скоро ще си свеж като краставичка.
Засуети се отново и след малко извади стъклен буркан с черни гърчещи се създания. Загреба цяла шепа.
— Не знам как да ти се отблагодаря — каза Пиетро на Ецио. — Аз…
— Ще ми се отблагодариш — отвърна Ецио. — С ключа за портичката, която използваш за срещите с Лукреция в Кастел Сант’Анджело. Дай ми го. Сега!
По лицето на Пиетро се изписа колебание.
— Какво говориш? Аз съм най-обикновен актьор, жертва на случайността… аз…
— Слушай, Пиетро, Чезаре знае за теб и Лукреция.
Сега колебанията се превърнаха в страх.
— Божичко!
— Но аз ще ти помогна. Ако ми дадеш ключа.
Пиетро бръкна безмълвно под препаската и подаде ключа.
— Винаги го нося с мен — обясни.
— Мъдро решение — одобри Ецио и прибра ключа в джоба си.
Почувства задоволство, че отсега нататък ще има достъп до крепостта, когато пожелае.
— Хората ми ще ти донесат дрехите и ще те отведат на сигурно място. Ще наредя на неколцина да те пазят. Но за известно време гледай да не се мяркаш пред очите на Борджия.
— Но… публиката ми! — проплака актьорът.
— Докато назрее моментът да се качиш отново на сцената, ще се наложи да се задоволят с Лонгин — ухили се Ецио. — На твое място не бих се притеснявал. Той не може да се сравнява с теб.
— О, така ли мислиш наистина?
— Безспорно.
— О! — възкликна Пиетро, понеже първата пиявица се впи в кожата му.
Без да губи нито миг повече, Ецио излезе навън и даде необходимите разпореждания на доброволците си.
— Отървете се от тези костюми при първа възможност — добави той. — Траяновите бани са наблизо. Ако извадите късмет, ще си намерите дрехите там.
Тръгна сам, но след няколко крачки забеляза притаен в сенките силует. Щом усети, че Ецио го зърна, човекът си плю на петите. Но той вече бе разпознал Паганино — крадеца, който не ги последва в тунела при нападението на Монтериджони.
— Хей! — извика Ецио и се спусна след него. — Чакай!
Крадецът определено се ориентираше добре из околните улички. Толкова пъргаво изчезваше в пресечките, че Ецио едва не изгуби дирите му и неведнъж се налагаше да се катери по покривите, за да се огледа от птичи поглед. Откри, че магическата ръкавица на Леонардо е много полезна в подобни ситуации.
Най-сетне успя да изпревари Паганино и да му отреже пътя за бягство. Крадецът извади камата си със заплашително нащърбено острие, но Ецио бързо я изби от ръката му и тя изтрополи безобидно на плочника.
— Защо избяга? — попита той, приклещил Паганино.
В този момент забеляза от кожената кесия върху колана му да се подава крайчецът на писмо. Без никакво съмнение печатът беше на папа Александър VI — Родриго, Испанеца.