— Независимо дали ще успеем или не — повтори Лисицата. — Но няма.
— Няма какво?
Лисицата се усмихна мефистофелски на приятеля си.
— Няма да се провалим — каза той.
39
След като избра няколко мъже от разрастващата се група доброволци да помогнат на Лисицата срещу „Стоте очи“, Ецио се прибра в стаичката си. Зареди отровното острие с отровата, която Леонардо му беше приготвил, и провери и почисти пистолета, двойното острие, новия арбалет и отровните стрели.
Прекъсна го пратеник на Бартоломео с молба да отиде в казармите му възможно най-бързо. Усетил неприятности и разтревожен — надяваше се Бартоломео и воините му да надделеят над французите — Ецио прибра оръжията от Кодекса, които сметна, че ще му потрябват, в торба за седло и се запъти към конюшнята, където нае любимия си кон. Беше прекрасен ден и пътищата бяха вече съвсем сухи, понеже не бе валяло почти цяла седмица. Околностите на Рим му се сториха малко прашни, докато яздеше, подбирайки заобиколен маршрут, за да не го забележат патрулите на Борджия. Подбираше просеки в горите и през полята, където пасящите крави надигаха лениво глави и го проследяваха с поглед.
Когато стигна казармите, преваляше пладне и всичко изглеждаше спокойно. Забеляза, че след обновяването стените и бойниците бяха пострадали леко от френските канонади, но щетите не бяха сериозни и неколцина мъже запълваха пролуките и цепнатините, покачени на скеле или провесени в кошници през бойниците.
Слезе от коня и подаде юздата на притичалия коняр, бършейки нежно малките петна от пяна около устата на коня — не беше го пришпорвал свръхсили. Потупа го по муцуната и пое по парадния площад към личното крило на Бартоломео.
Премисляше следващата си стъпка след отстраняването на банкера на Чезаре. Чудеше се какво ли ще предприеме противникът му, за да си подсигури несекващ приток от средства, и затова се изненада, когато се озова очи в очи с върха на Бианка — огромния меч на Бартоломео.
— Кой си ти? — изрева огромният мъж.
— Привет и на теб — пошегува се Ецио.
Бартоломео се засмя гръмогласно.
— Пипнах те!
— Даваш ми урок да бъда винаги нащрек.
— Всъщност — намигна му театрално Бартоломео — очаквах съпругата си.
— Ясно, ясно.
Бартоломео свали сабята и прегърна приятеля си. Отпусна мечешката си прегръдка и лицето му доби по-сериозно изражение.
— Радвам се, че дойде, Ецио.
— Какво има?
— Виж!
Ецио проследи погледа на приятеля си към отряд ранени войници, крачещ по парадния площад.
— Френските хапльовци пак ни притискат — каза Бартоломео, отговаряйки на безмълвния въпрос на Ецио.
— Мислех, че си смразил кръвта на генерала им… как му беше името?
— Октавиен дьо Валоа смята, че е потомък на благородническата фамилия Валоа. Нещастен кучи син, ако питаш мен.
Бартоломео се изплю. На площада се появи нова група ранени войници.
— Положението явно е сериозно — констатира Ецио.
— Крал Луи очевидно е изпратил подкрепления на Чезаре, след като разбихме Валоа. — Бартоломео се почеса по брадата. — Сигурно трябва да се чувствам поласкан.
— Колко е зле?
— Върнаха си кулата — мрачно отвърна безстрашният воин.
— Ще я превземем пак. Къде е сега Валоа?
— Прав си. — Бартоломео сякаш не чу въпроса. — Ще я превземем, разбира се. Ще разгоним вагабонтите като пилци. Само почакай.
В този момент един куршум профуча край ушите им и се заби в стената зад тях.
— Беше толкова спокойно, когато яздех насам — каза Ецио и се взря в небето. Слънцето се бе скрило зад грамадни облаци, ненадейно доплували отнякъде.
— Изглеждаше спокойно, искаш да кажеш, французите са подмолни копелета. Но скоро ще стисна Валоа за гушата, помни ми думата! — Той се обърна и изкрещя на сержанта, който притича към тях. — Затворете портите! Приберете всички от външните валове! Бързо!
Войниците се защураха напред-назад. Заеха позиции по бойниците и насочиха топовете.
— Не бой се, приятелю — каза огромният асасин. — Владея положението.
В същия миг голямо гюле се заби в бойницата точно над тях, вдигайки вихрушка от прахоляк и каменни отломки.
— Напредват! — изкрещя Ецио.
Хората на Бартоломео отговориха със залп с главния топ в казармата и стените потрепериха от отката на мощното оръжие френската артилерия отвърна яростно с два оглушителни изстрела, които този път улучиха по-точно целта. Воините на Бартоломео се мъчеха отчаяно да възстановят защитната линия, когато нова канонада разтърси стените, французите очевидно съсредоточаваха огъня върху главната порта и двамата й пазачи се строполиха мъртви.