— Затворете проклетите врати! — изрева Бартоломео.
Добре обучените под негова команда войници се втурнаха да отблъснат френския челен отряд, появил се изневиделица пред входа на казармите, французите явно бяха подготвяли старателно изненадващата атака и за жалост предимството беше на тяхна страна. Бяха сварили крепостта неподготвена за нападение.
Бартоломео скочи от бойниците и се втурна вихрено към главната порта. Въртейки Бианка, той се нахвърли върху французите и огромният меч започна да сее зловеща смърт в редиците им френските войници сякаш окаменяха от страх при появата на Бартоломео. Междувременно Ецио нареди на стрелците да прикриват другарите си, опитващи се да затворят портите, преди противникът да нахлуе в казармите. Присъствието на водача им окуражи асасинските воини и те успяха да залостят портите, но секунди по-късно се чу оглушителен трясък и дървената преграда, която ги придържаше, се огъна заплашително, французите бяха докарали таран, докато вниманието на защитниците бе отклонено към нахлулия в казармите противников отряд.
— Трябваше да построим мост, мътните да го вземат! — изкрещя Бартоломео.
— Не ни остана време!
Ецио извика на стрелците да вземат на прицел струпалите се пред стените френски войници. Бартоломео се качи на бойниците и застана до него, докато той наблюдаваше разгръщащите се френски отряди, никнещи като гъби сякаш от нищото.
— Обградени сме! — изруга Бартоломео.
Не преувеличаваше.
Зад тях една от по-малките порти поддаде с трясък и сред вихрушка от трески и преди защитниците да успеят да реагират, голям отряд френски пехотинци влетяха вътре с извадени саби и очевидно решени да се бият до смърт. Тази ненадейна атака отряза жилищното крило на Бартоломео от останалата част от казармите.
— Божичко, какво са намислили? — изкрещя той.
Асасинските воини бяха по-добре обучени от френските — и обикновено по-отдадени на каузата си — но много численият противник ги бе изненадал неподготвени. Те едва удържаха френския натиск и се мъчеха да изтикат бавно врага назад. Хаосът на близкия ръкопашен бой наелектризираше атмосферата. Противниците се бяха счепкали толкова нагъсто, че тук-там битката се бе превърнала в юмручен бой, понеже нямаше място да завъртят сабите. Въздухът бе нажежен и душен от надвисналата буря — сякаш боговете се мръщеха над тях, сгъстявайки огромните буреносни облаци в небето. Прахолякът по площада се вдигаше като пелена и прекрасният допреди малко ден притъмня съвсем. Не след дълго заваля като из ведро и схватката се превърна в хаос. Противниците не виждаха какво правят. Земята се разкаля и борбата стана още по-отчаяна и хаотична.
В този момент изневиделица, сякаш французите бяха постигнали целта си, тромпетите им засвириха отбой и войниците на Валоа се оттеглиха по-бързо, отколкото се бяха появили.
След известно време Бартоломео успя да въдвори ред и първата му грижа беше да заповяда на дърводелците да сменят разломената порта с нова. Разполагаха, естествено, с резервна, но за да я поставят, им трябваше поне час. Междувременно Бартоломео поведе Ецио към личното си крило.
— Какво, по дяволите, търсеха? — попита той напосоки. — Географските ми карти? Те са безценни, наистина!
Прекъснаха го нови френски фанфари. Следван по петите от Ецио, Бартоломео хукна по стълбите, отвеждащи към високата бойна кула над главната порта. Недалеч от тях, на осеяната с кипариси и трънаци поляна пред казармите, ги очакваше самият генерал, херцог Октавиен дьо Валоа, възседнал кон сред група офицери и пехотинци. Двама от пехотинците държаха пленник, чието тяло беше скрито под чувал, метнат върху главата му.
— Bonjour, генерал Д’Алвиано — лукаво подхвана французинът, вдигнал поглед към Бартоломео. — Готов ли си да се предадеш?
— Защо не дойдеш да ми го кажеш по-отблизо, противна жабо?
— Хайде, хайде, генерале. Понаучи малко френски, та да позагладиш варварските си обноски.
Той погледна усмихнато към подчинените си, които се разкикотиха одобрително.