— Тази жена ми създава ужасни неприятности… Защо не си останах в конюшнята. Добре си бях там. Повишение ли го наричат това? Всеки път, щом ми възложат задача, си слагам главата на гилотината. И седне ли да се храни, трябва да опитвам проклетата й храна! — Той помълча и след малко добави: — Ама че семейство!
43
Ецио не дочака да чуе последните думи. Прокрадна се през градината към покоите на папата и понеже пред единствения вход имаше многобройна охрана, а той не искаше да привлича вниманието към себе си — не след дълго щяха да открият телата на стражите, които бе убил долу — откри място, откъдето да се покатери незабелязано до един от главните прозорци на постройката. Предположението му, че оттам се открива гледка към кабинета на папата, се оказа правилно, а и широкият външен перваз му позволяваше да се притаи отстрани. С острието на камата успя да открехне леко прозореца, за да чува разговора в стаята.
Родриго — папа Александър VI — седеше сам до маса, върху която бе поставен огромен поднос с червени и жълти ябълки. Той ги намести нервно, когато вратата се отвори и Чезаре влезе без предизвестие. Личеше, че е ядосан. Заговори рязко и без предисловия:
— Какво, по дяволите, става?
— Какво имаш предвид? — сдържано отвърна баща му.
— Знаеш много добре. Средствата ми са спрени и войниците ми — разпуснати.
— О! Е, след трагичната… кончина на банкера ти, Агостино Киджи пое задълженията му…
Чезаре се засмя невесело.
— Твоят банкер! Знаех си… А войниците ми?
— Понякога всеки изпитва финансови затруднения, момчето ми, дори онези, които разполагат с армии и с несекваща амбиция.
— Ще наредиш ли на Киджи да ми отпусне средства или не?
— Не.
— Ще видим!
Чезаре грабна гневно една ябълка от подноса. Ецио забеляза колко съсредоточено наблюдава сина си папата.
— Киджи няма да ти съдейства — безизразно отбеляза той. — Твърде влиятелен е и няма как да го пречупиш.
— В такъв случай — ухили се Чезаре — ще използвам райската Частица, за да получа своето. Ще мина и без твоята помощ.
Той захапа ябълката с подла усмивка.
— Вече ми го обясни съвършено ясно — сухо вметна папата. — Между другото, знаеш, надявам се, че генерал Дьо Валоа е мъртъв.
Усмивката на Чезаре ненадейно се стопи.
— Не. Току-що пристигнах в Рим. — Гласът му прозвуча заплашително: — Ти ли…?
Папата разпери ръце.
— Защо ми е да го убивам? Да не би случайно да е заговорничил срещу мен с любимия ми блестящ коварен син?
Чезаре отхапа отново от ябълката.
— Няма да търпя това! — изръмжа, дъвчейки.
— Всъщност го убиха асасините.
Чезаре преглътна с ококорени очи. После лицето му притъмня от гняв.
— Защо не ги спря?
— Нима бих могъл? Ти реши да нападнеш Монтериджони, не аз. Крайно време е да поемеш отговорност за простъпките си. Ако не е твърде късно.
— Постъпките ми, искаш да кажеш — отвърна гордо Чезаре. — Въпреки постоянните ти опити да ме провалиш.
Младият мъж се обърна да си върви, но папата заобиколи масата и му препречи пътя към вратата.
— Никъде няма да ходиш — просъска Родриго. — В заблуда си. Райската частица е у мен.
— Лъжец! Махни се от пътя ми, стари глупако!
Папата поклати тъжно глава.
— Дадох ти всичко, което ми беше по силите, но се оказа недостатъчно.
В този миг Лукреция влетя в стаята с разширени от ужас очи.
— Чезаре! — изпищя тя. — Внимавай! Той смята да те отрови!
Брат й застина. Погледна ябълката в ръката си и с каменно лице изплю парчето, което току-що беше отхапал. Победоносното изражение на Родриго се стопи и в очите му просветна страх. Той се отдалечи от сина си и застана зад масата.
— Искаш да ме отровиш? — изпепели го с поглед Чезаре.
— Ти… отказа да се вразумиш — изпелтечи папата.
Чезаре пристъпи напред с усмивка, много целенасочено, и заговори:
— Татко, скъпи татко. Нима не разбираш? Аз контролирам всичко. Всичко! Ако искам да живея, ще живея, въпреки стремежа ти да ме отстраниш. Получавам всичко, което пожелая!
Той приближи до папата и го стисна за яката, вдигайки отровната ябълка. — Пожелая ли да умреш например, ти ще умреш!