Ецио се запита кога ли новината за смъртта на папата ще достигне всички етажи на ватиканската йерархия. Щеше да последва хаос и необходимост от силна ръка, която да го овладее, и той се надяваше Чезаре да не успее да се възползва от объркването и да предяви претенции ако не за папския пост — категорично непостижима мисия — то поне за избора на нов глава на Църквата, приятелски настроен към амбициите му.
Ецио подмина „Пиета“ — изящната нова скулптура на Микеланджело — излезе от базиликата и се смеси с гъмжилото в занемарения стар площад пред източния й вход.
45
Когато стигна убежището на асасините на остров Тибър, църковните камбани в целия град започнаха да бият, оповестявайки смъртта на папата.
Приятелите му го чакаха.
— Родриго е мъртъв — обяви той.
— Досетихме се по погребалния звън — отвърна Макиавели. — Чудесна работа!
— Умря от ръката на Чезаре.
Настана мълчание. След малко Макиавели заговори отново:
— Ами Чезаре?
— Оцеля, макар папата да се опита да го отрови.
— Змията хапе собствената си опашка — обади се Лисицата.
— Значи изпълнихме мисията си! — извика Клаудия.
— Не — възрази Макиавели. — След като няма кой да го обуздава, Чезаре може отново да надигне глава. Не бива да му позволяваме да обедини останалите си поддръжници. Предстоят ни критични седмици.
— С твоя помощ ще го открия — решително каза Ецио.
— Николо е прав. Трябва да действаме бързо — намеси се Лисицата. — Чуваш ли как тръбят фанфарите? Свикват силите на Борджиите.
— Знаеш ли къде? — попита Бартоломео.
— Възможно е да събират войската си на площада пред двореца на Чезаре в Трастевере.
— Моите хора ще държат града под око — каза Бартоломео.
— Но за да довършим започнатото, ще ни трябва цяла армия.
Ецио извади внимателно Ябълката от торбата. Тя засия приглушено.
— Имаме нея. Тя се равнява на армия.
— Знаеш ли как да я използваш? — попита Макиавели.
— Помня достатъчно от времето, когато Леонардо експериментираше с нея във Венеция — отговори Ецио.
Вдигна странния предмет, съсредоточи се и се опита да му предаде мислите си.
Няколко минути Ябълката не откликна и той се канеше да се откаже, но отначало бавно, а после все по-силно райската частица заблестя ярко, докато ореолът от светлина не ги принуди да закрият очи.
— Отдръпнете се! — изрева Бартоломео, а Клаудия ахна стъписано и дори Лисицата отстъпи назад.
— Това е наука — успокои ги Макиавели, — но непонятна за нас. — Погледна към Ецио: — Де да беше тук Леонардо!
— Щом ни служи, всичко е наред — каза Ецио.
— Вижте! — възкликна Лисицата. — Показва ни камбанарията на „Санта Мария“ в Трастевере. Сигурно Чезаре е там.
— Прав беше — извика Бартоломео. — Но гледай колко войници има!
— Тръгвам. Веднага! — възкликна Ецио, когато образите изчезнаха и Ябълката замря.
— Идваме с теб.
— Не! — вдигна ръка Ецио. — Клаудия, искам да се върнеш в „Разцъфналата роза“ и да наредиш на момичетата си да разкрият всичко, което успеят, за плановете на Чезаре. После мобилизирай доброволците ни. Джилберто, разпрати крадците си из целия град. Нека докладват, ако чуят за прегрупиращи се тамплиери. Враговете ни се борят за живота си. Бартоломео, организирай хората си да са готови за незабавни действия. — Обърна се към Макиавели: — Николо, отивай във Ватикана. Конклавът скоро ще се събере да избере нов папа.
— Така е. И Чезаре несъмнено ще впрегне цялото си влияние, за да издигне на папския трон кандидат, благосклонен към него, или поне някого, когото може да шантажира.
— Но сега кардинал Дела Ровере ще упражни авторитета си, а той, както знаете, е непримирим враг на Борджия. Ако само…
— Ще разговарям с кардинал Камерленго. Изборът сигурно ще се проточи дълго.
— Трябва да се възползваме в пълна степен от междуцарствието. Благодаря, Николо.
— Как ще се справиш сам, Ецио?