— Що за магия? — изкрещя един от офицерите и стреля като обезумял.
По случайност куршумът улучи Ябълката, но тя остана непокътната, сякаш замерена с шепа пръст.
— Сам Бог закриля този човек! — изрева друг, закрил напусто очи и олюляващ се слепешката към вратата.
Светлината засия още по-ярко и офицерите се скупчиха край масата, притиснали лица с длани.
— Какво става?
— Как е възможно?
— Пощади ме, Господи!
— Не виждам нищо!
Стиснал вглъбено устни, Ецио продължаваше да предава мислите си чрез Ябълката, но дори той не смееше да надникне изпод качулката. Реши, че е време да спре. Заля го вълна от изтощение, а Ябълката, невидима под ореола от светлина, внезапно замря. В стаята не се чуваше нито звук. Ецио свали предпазливо качулката и видя, че почти нищо не е променено. Свещите върху масата разпръскваха невъзмутимо сумрака, сякаш да го уверят, че случилото се е сън. Пламъците не трепваха, понеже нямаше и помен от ветрец.
Гоблените по стените бяха напълно избелели и всички офицери лежаха мъртви край масата освен онзи, който бе тръгнал към вратата. Той се беше сгърчил пред нея с ръка, застинала върху резето. Ецио го отмести, за да излезе.
Когато го претърколи, надзърна неволно в очите му. Прииска му се да не го беше правил — никога нямаше да забрави гледката.
— Почивай в мир — каза Ецио.
Побиха го тръпки при мисълта, че отприщи ли се могъществото на Ябълката, тя е способна да контролира човешкото съзнание и да разкрива нечувани възможности и светове. И да причини разруха, каквато въображението не би могло да нарисува.
46
Конклавът се двоумеше. Въпреки усилията на Дела Ровере да го надхитри, влиянието на Чезаре все още не беше намаляло. Страхът — или собствените интереси — разколебаваха кардиналите. Макиавели предполагаше, че ще изберат приемлив за всички лагери кандидат, чиито дни обаче ще са преброени. Временен папа, докато балансът на силите се проясни.
Подготвен от Николо, Ецио остана доволен, след като след цели седмици напразно очакване Клаудия донесе новината на остров Тибър.
— Кардиналът на Руан — французин, Жорж д’Амбоа — разкри по… принуда… че Чезаре е свикал среща на тамплиерите в провинцията, извън пределите на Рим. Кардиналът също ще присъства.
— Кога?
— Тази нощ.
— Къде?
— Мястото ще се пази в тайна до последната минута.
— Тогава ще причакам кардинала пред имението му и ще го проследя, когато тръгне.
Макиавели влезе забързано в стаята.
— Избрали са нов папа — съобщи той. — Любимият ти френски кардинал, Клаудия, ще уведоми тази нощ Чезаре. Всъщност ще го придружава малка делегация от предани на Борджия кардинали.
— Кой е новият папа? — попита Ецио.
Макиавели се усмихна.
— Оказах се прав — кардинал Пиколомини. Не е възрастен, на шейсет и четири е, но е с разклатено здраве. Ще приеме името Пий III.
— Кого подкрепя?
— Още не знаем, но всички чуждестранни посланици настояха Чезаре да напусне Рим по време на избора. Дела Ровере е разгневен, но той умее да чака.
Остатъкът от деня Ецио прекара с Бартоломео. Обмислиха стратегията си и подготвиха отряд от доброволци и condottieri за евентуалното сражение с Чезаре.
— Добре, че не уби Чезаре в замъка му — каза Бартоломео. — Сега ще събере поддръжниците си и ще успеем да елиминираме повечето на едно място. — Той погледна Ецио. — Бива си те, приятелю. Сякаш си го планирал предварително.
Ецио се усмихна и се прибра в стаичката си, където си закачи пистолета и пъхна двойното острие в канията на колана си.
Ецио сформира авангард от малка група подбрани мъже, а останалите ги последваха на известно разстояние. Когато в късния следобед кардиналът на Руан препусна с колегите си и с антуража им, Ецио и конниците му поеха на безопасна дистанция след тях. Не след дълго кардиналът спря пред обширно имение, разположено зад укрепени стени край бреговете на езерото Брачано.
Ецио се изкатери по стените и проследи кардиналската делегация към голямата зала, смесвайки се със стотината офицери на Борджия. Присъстваха мнозина от чуждестранни земи. Макар да не разпозна откъде са, Ецио знаеше, че са членове на Тамплиерския орден. Чезаре, вече напълно възстановен, стоеше пред подиум в центъра на претъпканата зала. По стените горяха факли и хвърляха скокливи сенки, придавайки на множеството вид по-скоро на вещерско сборище, отколкото на военен съвет.