Отвън се трупаха войници на Борджия, чиято многочисленост изненада Ецио, който не бе забравил забележката на Чезаре, че очаква Микелето да доведе подкрепления от италианските провинции. Разтревожи се, че дори с хората на Бартоломео и със собствените си доброволци, разположени на няколкостотин метра от имението, няма да успее да сломи поддръжниците на Борджия. Ала беше твърде късно.
Проследи как тълпата в залата се разделя, за да разчисти пътя на кардиналите към подиума.
— Подкрепете ме и Рим отново ще бъде наш! — заяви Чезаре, когато кардиналът на Руан се появи с колегите си. Чезаре ги забеляза и замълча. — Какви са новините от Конклава? — попита той.
Кардиналът на Руан се поколеба.
— И добри, и лоши — отвърна той.
— Говори!
— Избрахме Пиколомини.
Чезаре размисли.
— Е, поне не е рибарският син Дела Ровере! — После се обърна гневно към кардинала: — Но не е човекът, когото исках. Исках марионетка. Пиколомини е с единия крак в гроба, но е способен да ме притисне до стената. Платих щедро за постовете ви. Така ли ми се отблагодарявате?!
— Дела Ровере е могъщ противник. — Кардиналът се поколеба отново. — И Рим се е променил. Парите на Борджия са осквернени.
Чезаре го изгледа студено.
— Ще съжалявате за това решение — отсече с леден глас, Кардиналът сведе глава и понечи да си върви, но в този момент зърна Ецио, който се бе придвижил напред, за да вижда по-ясно.
— Асасинът! — изкрещя той. — Сестра му ме разпитваше. От нея е разбрал. Бягайте! Ще ни избие до крак!
Кардиналите си плюха на петите сред настъпилата суматоха. Ецио ги последва и щом се измъкна навън, стреля с пистолета си. Авангардът пред външните стени чу сигнала и на свой ред извести с гърмежи Бартоломео да атакува. Воините му пристигнаха точно когато вдигнаха портите да пропуснат побягналите кардинали, Защитниците не устояха на напора на авангарда, който ги задържа отворени. Начело на главната асасинска сила Бартоломео нахлу в имението, размахал Бианка с боен вик. Ецио изстреля втория куршум в корема на стража на Борджия, който го бе нападнал, въртежи зловещ боздуган. Не му остана обаче време да зареди отново. Във всеки случай двойното острие бе съвършеното оръжие за близък бой. Ецио се прикри в ниша в стената и с опитна ръка смени пистолета с камата. После се втурна в залата, търсейки с поглед Чезаре.
Битката в имението и зад стените му беше кратка и кървава. Отрядите на Борджия и тамплиерите не бяха подготвени за толкова яростна атака и бяха заловени в капан между стените. Биха се ожесточено и мнозина асасински воини и доброволци паднаха мъртви на бойното поле. Ала асасините имаха съществено предимство — вече бяха на коне и посичаха поддръжниците на Борджия, преди да успеят да яхнат жребците си.
Късно през нощта прахолякът от сражението най-сетне се слегна. Ецио кървеше, ранен в гърдите и в ръката. Бе размахвал тъй яростно двойното острие, че то сряза ръкавицата му и се заби дълбоко в дланта му. Около него се валяха купчина тела, навярно половината от струпалите се в залата хора, които не бяха успели да побегнат и да препуснат на север в мрака.
Чезаре обаче не беше сред жертвите. И той се беше спасил.
47
Следващите седмици бяха наситени със събития. Асасините издирваха трескаво Чезаре, ала напразно. Той не се върна в Рим, който сякаш се бе освободил напълно от властта на Борджия и на тамплиерите, макар Ецио и сподвижниците му да бдяха, уверени, че опасността няма да отмине, докато врагът не умре. Подозираха, че из града се таят групички фанатици и очакват сигнал.
Пий III се оказа страстен читател и дълбоко религиозен човек. За жалост след едва двайсет и шест дни и без това крехкото му здраве не устоя на допълнителното напрежение и отговорностите на папския трон и през октомври той почина. Пий III не оправда страховете на Ецио, че ще действа като марионетка на Борджия. По време на скоротечното си върховенство той поде реформи в Съвета на кардиналите, изкоренили корупцията и разврата, подклаждани от предшественика му. Новият папа сложи край на купуването на постове и на помилването на жестоки убийци срещу пари. Прагматичната доктрина на Александър VI „нека живеят, за да се покаят“ излезе от употреба.
И не на последно място, Пий III издаде декрет за залавянето на Чезаре Борджия.