Появи се и Хенк Херман, Мария чу, че и Фабел и другите тичаха към тях. Херман клекна до Олсен, обърна го по корем, изви ръцете му назад и ги закопча с белезници.
— Добре ли си? — Фабел внимателно обви с ръка раменете на Мария и я отмести назад.
Мария грейна в широка топла усмивка.
— Да, шефе. Много съм добре. Наистина се чувствам прекрасно.
Фабел леко стисна рамото й.
— Добра работа, Мария. Наистина добра.
Когато Хенк Херман отново обърна Олсен с лице нагоре, Фабел видя раната на лицето му.
— Падна, шефе — каза Мария, като се опитваше да прикрие усмивката си.
В това време дойдоха останалите от отряда за бързо реагиране и Вернер, който погледна облъсканото лице на Олсен и опипа превръзката на главата си. Обърна се към Мария и се ухили.
— Супер, мамка му!
49.
18:00 ч., вторник, 20 април
Управление на полицията, Хамбург
Някои неща в полицейската работа са предсказуеми. Че Олсен няма да говори без адвокат беше едно от тях. Закараха го в болница да обработят раната на лицето му. Фабел беше го попитал има ли някакви оплаквания от наранявания, нанесени по време на арестуването.
Олсен се засмя горчиво.
— Както каза дамата, паднах.
Неочакваното беше обаче, че адвокатът му се появи след двадесетминутен разговор с клиента си и заяви, че Олсен иска да сътрудничи на полицията и че притежава изключително важна информация, която ще им даде.
Преди да влезе за разпита Фабел събра старшите от екипа си. Ана Волф, с щръкнала коса и огненочервени устни, беше облечена в обикновеното си кожено яке и дънки, но раненият й крак все още й причиняваше видима болка. Вернер седеше на бюрото си, но раната още руменееше покрай бялата марля на главата му. Мария се опираше на бюрото в привичната си елегантна поза, но сивият й костюм с панталон беше смачкан и разкъсан, а дясната й китка беше превързана и частично обездвижена в болницата.
— Какво има, шефе? — попита Ана.
Фабел се усмихна широко.
— Искам някой да присъства на разпита на Олсен заедно с мен. Тъкмо се опитвах да предвидя кой от вас е най-малко вероятно да падне от стола и да си счупи нещо.
— Аз ще дойда — каза Мария.
— При тези обстоятелства, Мария, мисля, че Олсен ще бъде по-словоохотлив пред някого, с когото не е имал близки физически отношения.
— Значи и аз съм изключен — каза Вернер горчиво.
— Ана? — Фабел кимна към комисар Волф.
— С удоволствие!
Олсен седеше навъсен на масата срещу Ана и Фабел. Адвокатът му беше служебен защитник — подобен на мишка мъж, който по неизвестна причина беше решил да носи някакъв безвкусен сив костюм, който подчертаваше безцветността на тена му. Беше дребен и до огромното туловище на Олсен приличаше на представител на друг вид. Лицето на Олсен беше зле изранено и подуто. Плътта около раната на бузата му беше зашита и превързана. Човекът мишка заговори пръв.
— Господин комисар, имах възможност да говоря надълго и нашироко с господин Олсен по случая, по който искате да го разпитате. Нека мина директно на въпроса. Клиентът ми е невинен за убийството на Лаура фон Клостерщад, или за което и да било друго убийство. Признава, че е избягал, вместо да даде на полицията ключова информация за разследването, но както ще стане ясно, е имал уважителна причина да се страхува, че няма да повярват на думите му. Нещо повече, той признава, че е ранил старши комисар Вернер и старши комисар Клее при изпълнение на служебните им задължения, но би помолил за известно снизхождение, като се има предвид, че не желае да повдига оплакване относно… как да го нарека… ентусиазма при арестуването му от страна на госпожа Клее.
— Така ли? — изръмжа Ана. — Трима полицейски офицери са ранени при опит да закопчаят тази мечка, имаме абсолютни доказателства, които го наместват в сцената на двойното убийство, както и опит от първа ръка за патологичния му темперамент, и вие сериозно очаквате да преговаряме с вас, защото е получил драскотина, докато яростно се е съпротивлявал при ареста?
Адвокатът на Олсен не отговори, но умолително погледна Фабел.
— Добре — каза Фабел. — Нека чуем какво имате да кажете, господин Олсен.
Защитникът кимна. Олсен се наведе напред и опря лакти в масата. Ръцете му бяха още в белезници и Фабел забеляза колко огромни и могъщи са те. Като на Вайс. Напомниха му и за още някого, но в момента не можа да се сети за кого.