— Наистина ли вярваш, че Олсен може да се изплаши от друг мъж? Той се разправи с Вернер, който не е лека категория.
— Така е. Но пак мисля, че Олсен е имал повече причини да се страхува от Мария, отколкото от Вернер. — В усмивката на Фабел нямаше и намек за неодобрение. — Надявам се, че не е взимала уроци при теб.
Ана го погледна безизразно, сякаш не го разбира. Под щръкналата къса черна коса и грима това й придаде ученическа невинност. Фабел вече два пъти я беше предупреждавал за агресивното й поведение.
— Все пак — продължи, — не съм сигурна, че историята на Олсен за онзи огромен призрако-човек е достатъчна, за да го оневини. Засега нямаме нищо, освен думите му.
— Склонен съм да му вярвам. Бил е изплашен. Изплашен за живота си. Нашият убиец е вманиачен на тема приказките на Братя Грим. И точно от това се е изплашил Олсен — не от човека, не от поредния едър брутален насилник, с когото би могъл да се сбъхти. Олсен е бил сам, в тъмнината, в гората, и е видял нещо в полумрака, което не е изглеждало съвсем човешко. От това се е изплашил — вампира, великана човекоядец, върколака. Не можех да разбера защо е бил прекалено изплашен, за да действа, но истината е, че там той не е бил тромавият разбойник, когото виждаме седнал в стаята за разпити, а малко момченце, което сънува лош сън, след като е изслушало страшна приказка. Точно това иска нашият убиец. Заради това успява — той превръща жертвите си в изплашени деца. — Фабел замълча, после кимна към затворената врата на стаята за разпити. — Така или иначе, скоро ще разберем дали казва истината. Междувременно гледай да измъкнеш още каквото можеш от него.
Ана се върна в стаята за разпити, а Фабел се отправи към кабинета си. Нещо го човъркаше в дълбините на съзнанието. Свираше се в полуосветен ъгъл и малко не достигаше, за да го улови.
Седеше неподвижен и мълчалив, вперил поглед през прозореца към парка Винтерхудер. Хамбург се простираше надлъж и нашир до хоризонта. Фабел се опита да освободи мислите си от цялата бъркотия подробности, от хилядите думи, които беше чул и прочел по този случай, от дъските с данни по разследвания и снимките на местопрестъпления. Гледаше как синьо-бялото копринено небе се хлъзга над града. Там някъде, знаеше това, някаква основна истина чакаше да бъде открита. Нещо просто. Нещо чисто и кристално, очертано с резки, ясни граници.
Вълшебни приказки. Всичко се въртеше около вълшебните приказки и двамата братя, които бяха ги събирали. Двама братя, трупали филологически изследователски материали и търсили „истинския и оригинален глас на немскоезичните народи“, водени от любов към немския език и горещо желание да запазят традицията на устния разказ жива. Но освен това са били и патриоти, националисти. Започнали са своите изследвания във време, когато Германия е била идея, а не нация; когато сюзерените на Наполеон са се стремели да изкоренят местните или регионални култури.
Но братята са сменили посоката. Когато е публикуван първият сборник с приказки, не Германската академия го е посрещнала с възторжен ентусиазъм и изкупила в големи количества. Това са били обикновените хора. Били са същите хора, чийто глас братята са искали да документират. И най-вече — децата. Якоб, търсачът на филологическа истина, неохотно е приел желанието на Вилхелм да прочистят приказките за второто издание, като често са ги украсявали, докато станат двойно по-дълги. Изчезнал е Ханс Дум, който карал жени да забременеят само като ги погледнел. Бременната, но наивна Рапунцел не питала защо дрехите вече не й стават. Спящата красавица не е изнасилена докато е спала непробудно омагьосания си сън. И сладката Снежанка, направена кралица в края на оригиналната приказка, вече не заповядвала на злата мащеха да обуе нагрети до червено железни обувки и да танцува с тях до смърт.
Истината. Братя Грим са търсели истинския глас на германския народ и са създали свои собствени частични измислици. Тогава било ли е това автентичен глас? Както Вайс беше подчертал, френски, италиански, скандинавски, славянски и други приказки частично са повлияли на разказите и преданията, събрани от Братя Грим. Това ли беше търсил убиецът? Истината? Да направи измислицата истинска, като измисления от Вайс Якоб Грим?
Фабел стана, отиде до прозореца и се загледа в облаците. Не можеше да го проумее. Убиецът не просто се опитваше да говори с него, той направо крещеше в лицето му. А Фабел не можеше да го чуе.