Първото, с което посрещнаха Фабел в управлението, беше повикване в кабинета на директора Хорст ван Хайден. Не беше неочаквано. Медиите вече бяха обсипани с челни заглавия и уводни статии за „Приказния убиец“ и Фабел знаеше, че репортерите и фотографите са започнали да заобикалят прес-отдела и да тормозят Ван Хайден директно. Някакъв телевизионен екип стигнал до причакване на директора на прага на жилището му при връщане от управлението — нещо немислимо допреди десет години. „Англосаксонският модел“ се разпространяваше все по-силно в Германия, като изместваше традициите й на любезност и уважение. И както винаги, медиите бяха авангардът на тази промяна. Ван Хайден беше недоволен и трябваше да обвини някого. Когато влезе в кабинета му, Фабел се стегна.
Както се оказа, директорът Хайден по-скоро отчаяно чакаше мъничка добра новина и напомни на Фабел как самият той на последното местопрестъпление едва ли не умоляваше Холгър Браунер да подхвърли някаква диря. В кабинета бяха и сенатор Хуго Ганц и върховният прокурор Хайнер Гьотц, държавен обвинител в Хамбург. Гьотц се изправи и топло се усмихна, когато Фабел се приближи и се ръкува с него. Бяха кръстосвали шпаги много пъти, главно защото Гьотц беше упорит и методичен обвинител, който отказваше да пести усилия. Въпреки редките разочарования на Фабел от него обаче бяха стигнали до множество общи твърди убеждения и си бяха създали силно взаимно уважение и нещо близко до приятелство.
Ганц също се ръкува с Фабел, но далече не така топло. Аха, помисли си Фабел, меденият месец свърши. Предположи, че от посещението му при Маргарете фон Клостерщад аристократичната перушина е настръхнала и Ганц е получил телефонно обаждане. И беше прав.
— Господин комисар — избърза с въпроса Ганц, — струва ми се, че сте предприел на своя глава повторен разпит на госпожа фон Клостерщад?
Фабел не отговори, но хвърли въпросителен поглед към Ван Хайден, който също не отговори.
— Сигурен съм, че си давате сметка — продължи Ганц, — че това е много скръбно време за семейството.
— Беше много скръбно време и за семействата Шмид и Елерс. Струва ми се, че нямахте проблем, когато ги разпитвах повторно?
Грапавото червендалесто лице на Ганц стана още по-червено.
— Слушайте, господин Фабел, вече ви казах, че съм приятел на семейство фон Клостерщад от доста време…
Фабел го прекъсна.
— А аз трябва да ви кажа, че това съвсем не ме интересува. Ако сте тук в качеството си на сенатор и искате да обсъдим този случай обективно и цялостно, ще се радвам да го направим. Но ако сте изпратен тук, защото съм посмачкал фасона на госпожа фон Клостерщад, като съм й задал няколко лични въпроса за дъщеря й, тогава ви моля да напуснете незабавно.
Ганц го изгледа с нарастващ бяс в очите, защото не можеше да отрече, че Фабел е прав. Той стана, обърна се към директора и изфуча:
— Това е възмутително. Няма да седя тук и да слушам лекции по протокол от един от твоите младши служители.
— Първи главен комисар едва ли е младши офицер — само отбеляза Ван Хайден.
Ганц грабна куфарчето си и излетя от кабинета.
— За бога, Фабел — възкликна директорът, след като Ганц си отиде, — можеш поне да опиташ да ми облекчиш живота. На хамбургската полиция никак не й помага това, че ще й спечелиш за враг вътрешния сенатор на Хамбург.
— Съжалявам, господин директор, но казах истината. Ганц е изпратен тук, защото открих, че Лаура фон Клостерщад е правила аборт преди десет години, уреден, честно казано, от тази безсърдечна кучка — майка й. Била е бременна от Лео Кранц, фотографа. Но преди да стане известен, така че не е бил уловен от светския радар на Маргарете фон Клостерщад.
— Значи това е съществено според теб? — попита Хайнер Гьотц.
— Не директно. Може да подскаже обаче, че убиецът е познавал отблизо семейство фон Клостерщад. Просто защото цялата случка „Рапунцел“ замесва бременност и незаконност. И аз си запазвам правото да проследя всички и всякакви следи.
— Разбирам — каза мрачно Ван Хайден. — Но може би трябва поне да опиташ да правиш разлика между заподозрени и висши хамбургски политици при подхода си. И така, какво имаме по последното убийство? То бързо се превръща в история номер едно в Хамбург.
Фабел набързо изложи откритото до момента, в това число и за избрания от убиеца гроб и защо според него това е преднамерена димна завеса.