— Ще доведа там Браунер и екипа му веднага щом свършат тук. Осигурете охрана на мястото.
— Разбира се — каза Херман и Фабел долови, че е леко обиден.
— Извинете — каза Фабел. — Показахте много ясно с работата си тук, че знаете как се опазва местопрестъпление. Има ли нещо, което ви се набива в очи там?
— Убийството е станало в мерцедеса, както си мислех. Нека кажем така, тапицерията никога вече няма да стане каквато е била. На задната седалка има куфарче. От него може да се установи самоличността, но разбира се, още не сме го докоснали. Проверихме номера — регистриран собственик с фирма. Пекарна Албертус Бакщубе, която се намира в Бостелбек, в градски район Хаймфелд. Проверих при тях кой го кара. В момента само казах, че сме го намерили изоставен. Голфът принадлежи на Хана Грюн. Регистриран е на адрес в Букстехуде.
— Добре. Ще дойдем веднага щом приключим тук.
— Странно — каза Херман. — Сякаш не е горял от желание да скрие колите. Би могъл дори да ги изгори.
— Така е — каза Фабел. — Той просто печели малко добавъчно време. Поставя допълнително разстояние между себе си и нас. Искал е да видим къде ги е убил. Просто е искал да видим това тогава, когато му изнася.
Другото откритие направи Холгър Браунер. Той заведе Фабел на главния паркинг в околностите на гората. Ниската растителност ставаше по-рядка на едно място и двамата мъже отместваха клоните настрана, за да стигнат до тясна пътечка, недостатъчна дори да ограничи пожар. Вероятно някога е била втори път към поляната, но толкова тесен, че явно е бил предназначен само за пешеходци и велосипедисти, или просто за достъп. Фабел изруга, когато светлокафявите обувки, за които беше дал толкова пари в Лондон, затънаха в торфената почва.
— Тук… — Браунер показа къде беше поставил няколко ограждащи местопрестъплението предпазни знака по земята. — Това са пресни отпечатъци от стъпки. При това добри. И от размера бих казал, че решително са мъжки. — Той поведе Фабел по-нататък по следите и показа друг отпечатък от обувка. — Само стой настрана, Ян. Още не съм ги снимал и не съм направил отливка от тях.
Фабел спази указанията и се мъчеше да стъпва по тревистия край на пътечката. Браунер спря до редица предпазни знаци.
— А това са следи от гуми. Също пресни.
Фабел клекна и разгледа следите.
— Мотоциклет?
— Да. — Браунер показа къде следата завиваше и се губеше в преплетената тъмнина на гората. — Мисля, че ако накараш някого от хората си да проследи тази пътечка, тя ще го отведе някъде близо до главния път. Някой е карал мотоциклета си по целия този път дотук, докато е стигнал на 150 метра от паркинга. Ако правилно съм разчел тези следи и стъпки, той е угасил мотора и е бутал мотоциклета по останалото разстояние. — Той отново показа отпечатъците от обувки. — А тези следи показват, че е стоял тук невидим откъм паркинга, може би го е наблюдавал.
— Нашият убиец?
— Може би. — На лицето на Браунер се появи неговата характерна добродушна усмивка. — Или просто природолюбител, наблюдаващ нощния живот на дивата природа на паркинга.
Фабел отговори на усмивката с усмивка, но някъде в съзнанието му звънеше тревожна камбанка. Той се върна, за да провери следите отново, като ги заобикаляше, за да не ги повреди. Клонките, които трябваше да отмества, за да върви по пътечката, вече скриваха тялото му. Той мислено върна стрелките на часовника и настъпи нощ. Ти чакаше тук, нали? Беше невидим, част от гората. Чувствал си се в безопасност скрит тук, докато си наблюдавал и чакал. Видял си ги да пристигат, най-вероятно поотделно. Наблюдавал си непрекъснато първия, докато е чакал другия. Познавал си ги по някакъв начин, или поне навиците им. Знаел си, че трябва да почакаш да дойде втората ти жертва. И тогава си ударил.
Фабел се обърна към Браунер.
— Надявам се, че правилно си се насочил, Холгър. Типът не е бил зяпач. Имал е определена цел тук.
14.
15:20 ч., неделя, 21 март
Хаусбрух, южен Хамбург
Докато Фабел и Вернер пристигнат, местната охранителна полиция беше уведомила Вера Шилер, че е намерен труп и по предположения това е съпругът й. При претърсване на джобовете му са открити портфейл и лична карта на името на Маркус Шилер. Холгър Браунер и неговият екип следователи са проверили двете изоставени коли и са потвърдили, че мъжът е убит в мерцедеса. Имало „сянка“ на мястото до шофьора, където спътничката, момичето, е попречило кожената тапицерия да се напои с кръв. Имало следи от кръв в основата на капака на мотора и Браунер предполагал, че момичето е измъкнато от колата и гърлото й е прерязано над капака. „Като на месарски дръвник“, както го описал Браунер. Екипът следователи е взел от колата куфарче. То съдържало само купчина разписки, едната от глоба за превишена скорост, и няколко рекламни брошури за пекарско оборудване и продукти.