— Нищо ми няма. — Гласът му беше прекалено студен и твърд. Той се обърна към нея и смекчи тона. — Добре съм. Честно. Може би просто твоят омлет с кашкавал… — Засмя се и легна отново. Тя беше права. Сънищата ставаха все по-лоши. Във всеки случай вече нахълтваше в съня му. — Дори не си спомням какво точно сънувах — излъга той.
Две деца без лица, момче и момиче, бяха седнали на полянка в гората и ядяха бедняшка суха храна. Вилата на Вера Шилер се мержелееше между дърветата. Нищо не се случи в съня му, но в него имаше съкрушително чувство на злост.
Той лежеше в мрака замислен. Умът му блуждаеше из града отвън, из самотния горски парк на юг. Хензел и Гретел. Деца, изгубени в мрака на гората. Навън, покрай тъмната Елба, към светлите пясъци на плажа Бланкенезе. Момиче лежи на брега. Това беше началото. Фабел трябваше да го разбере. Бяха само ноти на увертюрата, а той беше пропуснал значението им.
Умореният му разум не попадаше в целта, като размесваше несвързани едно с друго неща. Спомни си за Паул Линдеман, младия полицай, когото беше загубил при последния им тежък случай, и мислите му се насочиха към Хенк Херман, който беше охранявал местопрестъплението в Природния парк, после към Клат. Единият от тях щеше да стане постоянен член на екипа му. Но още не знаеше кой от двамата. Навън се чу смях. Някъде надолу по Милхщрасе хора излизаха от ресторант. Друг живот.
Фабел затвори очи. Хензел и Гретел. Приказка. Спомни си предаването по радиото, което беше слушал на връщане от Норддайх, но умореният му мозък изключи името на автора. Ще попита приятеля си Ото, който притежаваше книжарница надолу по Алстераркаден.
Приказка.
Фабел заспа.
16.
10:00 ч., понеделник, 22 март
Алстераркаден, Хамбург
Книжарницата на Йенсен беше разположена в елегантния покрит пасаж на Алстер. Ярко осветеният магазин за книги излъчваше северноевропейски хлад и би изглеждал точно толкова на място в Копенхаген, Осло или Стокхолм, колкото и тук. Вътрешното му оформление беше семпло и съвременно, с книжни рафтове и декорация от букова дървесина. Всичко в него говореше за организираност и ефективност, което винаги караше Фабел да се усмихва, защото познаваше собственика Ото Йенсен като напълно дезорганизиран. Бяха близки приятели още от университета. Ото беше висок, хилав и ексцентричен — подвижен център за създаване на хаос. Но в тази плетеница от сгрешена физика се криеше ум на суперкомпютър.
Книжарницата на Йенсен не беше пълна с хора, а Ото стоеше с гръб към вратата и протягаше почти двуметровата си фигура, за да нареди по рафтовете книги от новопристигнал кашон. Той изпусна една от тях, Фабел се хвърли напред и я улови.
— Предполагам, че светкавичните реакции са необходимо условие за борец с престъпността. Това е много успокоително.
Ото се усмихна на приятеля си и двамата си стиснаха ръцете. Разпитаха се взаимно за здравето, жените и децата си, после побъбриха няколко минути преди Фабел да обясни целта на посещението си.
— Търся една нова книга. Роман. Криминален… май. Не помня точно заглавието и автора, но тя се основава на идеята, че единият от братя Грим е бил убиец…
Ото се усмихна разбиращо.
— „Пътят на приказката“. Герхард Вайс.
— Точно тя! — щракна с пръсти Фабел.
— Не се впечатлявай от познанията ми върху този вид литература. Книгата напоследък доста време се подмята между издателите. Мисля, че ще засегнеш литературната чувствителност на господин Вайс, като я наричаш криминална. Основана е на предпоставката „изкуство, имитиращо живот, който имитира изкуство“. Доста членове на литературната гилдия се интересуват от нея напоследък. — Ото се намръщи. — Защо, по дяволите, ти е притрябвало да купуваш трилър за исторически убиец? Не ти ли поднася Хамбург предостатъчно действителни случаи?
— Де да не беше така, Ото! Бива ли я? Книгата, искам да кажа.
— Провокативна е, няма съмнение. И Вайс познава добре фолклора, филологията и работата на братя Грим. Но стилът му е претенциозен и надут. Истината е, че това е просто конфекция, най-обикновен трилър с литературни претенции. Поне аз така мисля. Ела да изпием по кафе.
Ото заведе Фабел в художествената секция на магазина. Тук имаше известни промени, откакто Фабел беше идвал за последен път. Едно отделение беше премахнато, за да се отвори по-голямо пространство с кожени дивани и масички за кафе, отрупани с вестници и книги. В ъгъла имаше щанд с машина за еспресо.