Ана Волф, Мария Клее и Вернер вече бяха там, когато пристигна Фабел. Комисар Клат също седеше при тях, но макар че другите оживено разговаряха с него, нещо в езика на телата им подсказваше, че го държаха настрана. Фабел тъкмо беше седнал начело на масата, когато дойде и Сузане Екхард. Тя се извини на Фабел за закъснението с официалност, която двамата влюбени автоматично поддържаха, когато се пресичаха професионалните им пътища.
— Добре — каза Фабел решително. — Да започваме. Две местопрестъпления и три жертви. И като имаме предвид, че първата жертва има пряка връзка с тригодишното разследване на комисар Клат за изчезнало момиче, трябва да приемем, че за съжаление има и четвърта жертва. — Той се обърна към Вернер. — Какво имаме досега?
Вернер направи преглед на известното. Първата жертва е открита от жена от Бланкенезе, когато рано сутринта е разхождала кучето си по плажа. Във втория случай полицията е била осведомена от анонимно телефонно обаждане в контролната стая на полицейската част за бързо реагиране. Повикването е дошло от телефонна кабина в бензиностанция на автобан S73. Фабел си спомни за следите от мотоциклетни гуми по пътеката, която извеждаше от Природния парк. Но защо този тип ще крие колите, за да спечели време, и после ще казва на полицията къде да намери труповете? Вернер обясни също, че Браунер им е донесъл два вида отпечатъци от стъпки. Тези, които Херман беше открил на Вандервег, не съвпадаха с намерените до паркинга.
— Странното е — каза Вернер, — че макар и да са от различни обувки, размерът е същият. Огромен — петдесети номер.
— Може би по някаква причина си е сменил обувките — каза Ана.
— Фокусираме се върху моториста, който е използвал служебната пътека на лесовъдите — каза Фабел. — Той е дебнел и ги е чакал да дойдат. Това е предварителното ни предположение.
— Все още чакаме резултатите от аутопсията на първата жертва — продължи Вернер, — както и докладите за уликите по колите, намерени в гората. Но знаем, че първата жертва вероятно е удушена, докато двойното убийство очевидно е извършено по друг начин. Нашата връзка между убийствата са тези малки бележчици, напъхани в ръцете на жертвите. — Вернер се изправи и прочете съдържанието им на висок глас.
— Предстои да потвърдим — намеси се Сузане — дали използването на имената Хензел и Гретел в последните убийства е някаква случайна отвратителна шега, защото е изоставил жертвите си в гората, или наистина е създавал някаква връзка с приказките.
— Но в първата бележка няма връзка с приказка. — Фабел се обърна към увеличените копия на бележките и се вторачи в тях, сякаш чрез съсредоточаване можеше да се прозре допълнителен смисъл в дребния, натрапчиво акуратен почерк.
— Освен ако просто не я пропускаме — каза Сузане.
— Нека се съсредоточим върху Хензел и Гретел за момента — продължи Фабел. — Да приемем, че нашият човек иска да ни каже нещо. Какво би могло да бъде то? Кои са Хензел и Гретел?
— Невинни, загубени в гората. Деца. — Сузане се отпусна назад на стола си. — Нито едно от двете не съответства на известното за жертвите. Това е една от традиционните немски народни приказки, събрани и разказани от братя Грим. Има и такава опера от Хъмпърдинк. Хензел и Гретел са били брат и сестра — и това не съответства на двете жертви. Те въплъщават невинността, застрашена от поквара и зло, над които накрая триумфират… — Сузане направи с ръце жест „ами това е“.
— Открих! — Ана Волф, която трескаво прелистваше една от книгите на масата, шляпна с ръка отворената страница.
— Какво? — попита Фабел. — Връзката „Хензел и Гретел“?
— Не, не… Съжалявам, шефе. Имам предвид първото момиче. Мисля, че може би намерих връзката с вълшебната приказка. Младо момиче, намерено на плажа, нали? Близо до водата?
Фабел кимна нетърпеливо.
Ана вдигна книгата, така че другите да я виждат. На страницата срещу текста имаше графична илюстрация на тъжно момиче, седнало на скала край морето. Илюстрацията беше като ехо на малката статуя, която Фабел беше видял в Копенхаген.