— Малката русалка? От Ханс Кристиан Андерсен?
Тонът на Фабел беше неуверен, въпреки че около масата се разнесе хорово одобрение. Той отново погледна рисунката. Беше като икона. Краката бяха подгънати под тялото като опашка на русалка. Би била истински подарък за сериен убиец, който иска да придаде на жертвата си определена поза. Една моментално разпознаваема поза. Но все пак жертвата на плажа не беше седнала или облегната на скала. Наоколо дори нямаше никакви скали. Но имаше бележка. Фалшива идентификация. И текст: „Бях в подземния свят“. Накрая той каза:
— Не знам, Ана. Възможно е. Но толкова много неща не съвпадат. Може ли да продължим да търсим?
Всеки от екипа взе книга и започна да прелиства страниците. Фабел си избра приказките на Андерсен и набързо прочете „Малката русалка“. Спомни си отново мъртвото момиче, лазурния му поглед. Легнало, очакващо да бъде намерено, почти до водата. Ана взе екземпляр от „Детски и семейни приказки на Братя Грим“, докато Сузане преглеждаше „Германски легенди“. Внезапно Сузане вдигна глава като ужилена.
— Грешите, госпожо комисар — каза тя на Ана. — Нашият убиец използва като литературен източник Братя Грим, не Андерсен или Перо. Нашето мъртво момиче не трябва да е Малката русалка… Тя трябва да бъде „Смененото дете“.
По гърба на Фабел пробяга електрически ток.
— Продължавай!
— Тук има приказка, разказана от Братя Грим, наречена „Смененото дете“, а друга е озаглавена „Двете подземни жени“. — Токът по гърба на Фабел се засили. — Според бележките, придружаващи тези приказки, имало е цяла система в преданията за това как деца, особено некръстени, са отвличани от „подземни хора“, които оставяли на тяхно място други. Но слушайте това: „подземните хора“ често използвали водата като транспортна среда и много от тези приказки се отнасят до сменени деца, оставени по бреговете на реките Елба и Заале…
— А Бланкенезе е на брега на Елба — каза Фабел. — Нещо повече, имаме директно споменаване в бележката, пъхната в ръката на момичето, за „подземни хора“, както и за оставеното там момиче със самоличността на друго изчезнало момиче. Сменено дете.
Вернер възкликна:
— Боже мой, точно това ни трябва. Литературен психар-убиец. Мислите ли, че се кани да инсценира убийство по всяка от приказките на Братя Грим?
— Ще се моля по-скоро да не е така — каза Сузане. — Според съдържанието на това издание братята са събрали над двеста приказки.
18.
17:10 ч., понеделник, 22 март
Институт по съдебна медицина
Епендорф, Хамбург
Мьолер беше висок, по-висок от Фабел, строен. Косата му беше светла, жълта като масло, прошарена със слонова кост, а чертите му бяха остри и ъгловати. Фабел винаги бе имал чувството, че Мьолер е от хората, чийто външен вид се променя според стила на дрехите, които носят в момента. Лицето му можеше да е на рибар от Северно море или на аристократ — в зависимост от облеклото му. Мьолер знаеше това и за да поддържа образ, съответстващ на властната му природа, обикновено прибягваше до стила на английски джентълмен. Когато Фабел влезе в кабинета на патолога, Мьолер обличаше зелено сако от рипсено кадифе върху марковата си риза. Фабел почти очакваше да носи онези зелени гумени ботуши, които британската кралска фамилия като че ли предпочита пред „Гучи“.
— Какво искаш, Фабел? — попита Мьолер без всякакъв чар. — Вече си отивам вкъщи. Работният ден свърши. Каквото и да е, може да почака до утре.
Фабел не отговори и остана на вратата. Мьолер въздъхна, но не седна отново.
— Добре. Какво има?
— Ти си извършил аутопсията на момичето, намерено на брега на Елба в Бланкенезе?
Мьолер кимна грубо, отвори папка на бюрото си и измъкна доклад.
— Смятах да ти го дам утре. Приятно четене.
Той припряно се усмихна и лепна доклада на гърдите на Фабел, докато се измъкваше към вратата. Фабел все още не помръдваше от прага, но опита с обезоръжаваща усмивка.
— Моля, докторе. Само най-главното.
Мьолер въздъхна.
— Както вече уведомих комисар Вернер, причината за смъртта е задушаване. Има следи от леко увреждане на кръвоносните съдове около носа и устата, както и следи от лигатура около шията. Изглежда е удушавана и укротявана едновременно. Няма никакви следи от сексуална травма или някакъв вид сексуална дейност през последните четиридесет и осем часа преди смъртта. Въпреки че е била сексуално активна.