— Сексуално малтретиране?
— Нищо не подсказва друго, освен нормална сексуална активност. Няма нищо подобно на вътрешни белези, сочещи ранно сексуално насилие. Единственият друг факт, открит при аутопсията, е лошото състояние на зъбите й. Обясних това на господин Вернер. Почти не е ходила на зъболекар, а когато е ходила, било е само в спешни случаи при силна болка. Има дълбок кариес, ерозия на венците и е изваден долен ляв кътник. Има също и две стари счупвания — едно на дясната китка и друго на лявата ръка. Оставени са да зараснат от само себе си. Това говори не само за занемаряване, но и за активно малтретиране. Фрактурата на китката е от силно извиване.
— Вернер ми каза, че почти не била яла през последните два дни от живота си.
Мьолер дръпна доклада от Фабел и запрелиства страниците.
— Положително не е яла през последните двадесет и четири часа, само малко ръжен хляб час-два преди смъртта.
За момент Фабел беше някъде другаде — в мрачно, страшно място с младо момиче, страхливо поглъщащо своята последна оскъдна храна. Той не знаеше подробности за живота на това момиче, но беше сигурен, че е бил толкова нещастен, колкото и кратък. Мьолер му върна доклада, вдигна вежди и кимна към вратата.
— О, извинете! — Фабел се отмести. — Благодаря. Много благодаря.
Не се върна в отдел Убийства. Вместо това си отиде вкъщи, паркира беемвето си в подземния гараж на определеното място. Още не можеше да изхвърли сините очи от съзнанието си. Почти живият поглед на момичето от брега на Бланкенезе го преследваше повече от ужаса на другите убийства. Смененото дете. Нежеланото и чуждо дете, заменило обичаното и истинското. Той отново си представи последните й часове — оскъдната храна, повече от сигурно подадена й от нейния убиец. После била удушена и убита. Това накара Фабел да си спомни за древните жертви, откривани толкова често в торфените блата на северна Германия и Дания — телата бяха останали запазени над три хилядолетия в тъмната, тлъста, влажна почва. Много от тях са били задушавани или нарочно удавени. Дори за хората, чието облекло говори за високо обществено положение, се знаеше, че са получавали накрая бедна, ритуална храна от зърнена каша. За какво е било пожертвано това момиче? Нямаше данни за сексуален мотив, за какво тогава е трябвало да му се отнеме животът? Възможно ли е да е умряло само защото толкова прилича на друго момиче, по всяка вероятност също мъртво?
Фабел влезе в апартамента си. Сузане имаше много работа в института и щеше да дойде по-късно. Той извади книгите от магазина на Ото и ги остави на масичката за кафе. Наля си чаша резливо бяло вино и се отпусна на кожения диван. Апартаментът му беше на таванския етаж на нещо, което някога е било голяма и солидна вила. Намираше се в модната част Пьозелдорф на район Ротербаум. Можеше да излезе от главния вход и след минута ходене да се озове сред някои от най-добрите ресторанти и кафенета в Хамбург. Фабел се беше понасилил, за да си позволи този апартамент и пожертва пространство заради фантастична гледка и чудесно местоположение. Пък и беше го купил по време, когато икономиката беше разклатена и цените на имотите в града падаха. Понякога горчиво си мислеше, че икономиката на Германия и неговият брак бяха рухнали едновременно. Знаеше, че сега по никакъв начин не би могъл да си позволи място като това дори със сегашната си заплата. Апартаментът беше само на една пресечка от Милхщрасе, а френските прозорци гледаха към Магдалененщрасе, Алстерпарк и голямото езеро на Аусеналстер. Фабел гледаше над града към необятността на небето. Хамбург лежеше пред него. Тъмна гора, в която милион души можеше да бъдат погубени.
Фабел се обади на майка си. Тя каза, че е добре, и се оплака от постоянното суетене около себе си. Тревожеше се, че бизнесът на Леке ще пострада, ако той стои при нея, вместо да се върне в ресторанта си в Силт. И този път Фабел се успокои от гласа на майка си по телефона. Глас без възраст, ако би могъл да се отдели от побеляващата коса и сковаността на движенията. Веднага щом затвори слушалката, той позвъни на Габи. На телефона беше Ренате, бившата му жена. Тонът й, както винаги, беше някъде между безразличие и враждебност. Фабел така и не разбра защо Ренате обикновено се държеше така с него. Сякаш той бе виновен за това, че тя беше си позволила връзка, която взриви брака им на непоправими парченца. От друга страна, гласът на Габи винаги беше пълен със светлина. Те бъбриха малко за баба й, за училищните й работи и предстоящия им уикенд заедно.