След като майката не беше взела нито една от тези предпазни мерки, тогава това ще бъде «истинското» дете от приказката, ще илюстрира най-съвършено правотата на легендата и ще напомня на хората от този район, че е безразсъдно да се пренебрегват старите забрани. Похищаването на детето представлява сравнително лесна част от плана. Аз много отблизо съм наблюдавал рутинното поведение на жените и съм си водил подробни бележки. Открих, че удобният момент е непосредствено преди пладне, когато бебето се оставя да спи на открито, докато майката се занимава с домакинска работа. Значи точно тогава можех да извърша размяната. След като съм отвлякъл «истинското» дете, разбира се, няма да имам нужда от него и бързо ще реша въпроса. На мястото му трябва да оставя сменено дете. Това е по-трудната част. Подменящите деца са известни като по-груби от онези, чието място са заели. Това е в съгласие с факта, че са потомци на «подземните хора» — те са толкова по-низша от истинското човечество и толкова грозна за гледане раса, че се крият под земята, в нощта или в най-тъмните сенки на горите.
Размишлявах над проблема няколко дни, докато не чух да си говорят няколко цигани, които лагеруваха близо до селото. Знаех, че заради враждебността на селяните към тях циганите няма да посмеят да влязат в самото село. Следователно ако планът ми не успее и селяните не се сетят за древните предания и «подземните хора» като отговорни за отвличания и подмяна, веднага ще обвинят близките цигани. Наистина не съм наясно дали това ще бъде провал в пресъздаване на приказката, както я съобщих, защото по време на проучванията ми често се питах дали именно циганите и други скитници не са вдъхновили приказките за «подземните хора». Недоверието и враждебността, които инстинктивно изпитваме към чужденците и странниците, са нещо, което винаги съм смятал за потенциален инструмент за манипулация. В такъв случай пренебрегването на предубежденията ми предоставя защита от подозрение.
Следователно се залових с план да открадна дете от лагера на циганите, стига да намеря такова на подходяща възраст…“
Фабел остави книгата, отворена на същата страница, на масичката за кафе. Стори му се, че температурата в стаята е паднала с два-три градуса. Зловещ хлад, който като че ли извираше от отворената книга пред него. Във въображаем отчет беше описан план за похищение и убийство, основан на разказаната от Братя Грим народна приказка за смененото дете. Старателният подход, който измисленият Якоб Грим беше приел, беше отразен в планирането и подготовката на съществуващия убиец. Той отново си представи момичето на плажа. Прекалено млад живот, угасен, за да се осъществи нечия болна фантазия.
Звънът на телефона с трясък го върна в днешната реалност.
— Здрасти, шефе. Тук е Ана. Открих самоличността на момичето от плажа. И мисля, че този път е истинската.
19.
9:45 ч., 22 март
Управление на полицията, Хамбург
Момичето „Сини очи“ вече имаше име: Марта.
След последния неуспех Ана Волф още не беше направила нищо, за да се свърже с родителите. Беше си осигурила обаче от Националната криминална служба снимка на момичето, което беше изчезнало предишния вторник. Казваше се Марта Шмид, от Касел, в Хесен. Фабел се взираше в снимката, която Ана му подаде. Беше увеличение на моментална снимка. Нямаше съмнение. Този път снимката не размърда камбанките на алармата в съзнанието на Фабел. Но го изпълни с дълбока скръб.
Ана Волф стоеше до него. В големите й кафяви очи липсваше обичайният блясък и те изглеждаха избледнели и измъчени. Фабел си помисли, че вероятно е работила почти без прекъсване. Когато заговори, думите й се влачеха с оловна умора.
— Обявена е за изчезнала във вторник, но сигурно е била отвлечена по-рано.