Изражението на Фабел стана въпросително.
— И двамата родители са наркомани — обясни Ана. — Марта имала навик да изчезва дни наред и после се връщала. Хесенската полиция не посочила това последно изчезване за приоритетно разследване. И двамата родители вече са били докладвани като пренебрегнали Марта, но имам чувството, че бащата едва ли е още тук.
Фабел въздъхна дълбоко и прочете бележките в папката, изпратени по факса от Хесен. Родителите бяха наркомани и извършваха дребни кражби, за да задоволяват навика си. За майката се знаело, че прибягва до проституция. Немска низша класа: „Подземни хора“. При това от Касел — дългогодишен дом на Братя Грим. Касел, обикновено незабележителен, спокоен град, напоследък влезе в новините заради „канибала от Ротенбург“ — този случай разтърси една Германия, която се смяташе за непоклатима. Армин Майвес беше осъден като подпомогнал самоубийството на Бернд Брандес, който доброволно се съгласил да бъде изяден. Майвес беше записал на видеолента цялото събитие: ампутирането на пениса на Брандес, сядането заедно с него и изяждането на разчленения орган, после упояването му, смъртоносното му пробождане и разфасоването му на парчета месо, които Майвес замразил. Докато го арестуват, той изял близо двадесет килограма от жертвата си — ако Брандес може да бъде наречен жертва. Той е бил повече от изпълнен със съгласие доброволец, един от многото, които поискали от Майвес да бъдат изядени. Те се срещнали чрез канибалски уебсайт на гейове.
Канибалски уебсайт на гейове. Понякога, въпреки характера на професията си, Фабел решаваше, че е почти невъзможно да се разбере със света, който внезапно беше се оформил около него. Всякакъв вид болни желания и апетити сякаш намираха място, където да бъдат задоволени. А сега възникна нова жестока приказка, която ще бъде свързана с Касел.
— По-добре намери родителите, или поне майката, за идентифицирането — каза Фабел.
— Свързах се със служителката от социалните служби, която се занимава със случая на Марта — отговори Ана. — Тя ще съобщи новината на родителите, ако изобщо ги е грижа, и ще доведе някого от тях.
— Предполагам, че затова я открихме трудно. Струва ми се, че почти не е стъпвала на училище. — Фабел отново погледна снимката. Лицето, в което се бе взирал на плажа в Бланкенезе. На снимката Марта се усмихваше, но очите й си оставаха тъжни. Прежалено възрастна и опитна за шестнадесетте си години. Момиче на същата възраст като дъщеря му, но гледало света с тези светли, лазурни очи, видели твърде много. — Някаква идея точно кога и къде е изчезнала?
— Няма. Както казах, някъде между неделя следобед и… обявена е във вторник, мисля. Искаш ли да отида там… в Касел, имам предвид, и да започна да разпитвам?
— Не. — Фабел разтри очи с опакото на ръцете си. — Остави това на полицията в Хесен, поне за момента. Там няма да открием нищо ценно, освен ако местните момчета не намерят свидетел на отвличането. Но ги накарай да проверят всички, с които Марта е контактувала и имат някаква връзка с Хамбург. Предполагам, че нашият убиец е от Хамбург или околностите и че няма никаква пряка връзка с Марта или с човек, който е имал нещо общо с нея. Но събери възможно най-много подробности за последните й движения. — Той се усмихна на подчинената си. — Върви си вкъщи, Ана, и се наспи. Ще продължим утре сутринта.
Ана кимна вяло и излезе. Фабел седна зад бюрото, извади скицника си, задраска името „Сини очи“ и го замени с Марта Шмид. На излизане забоде снимката на дъската за инциденти в заседателната зала.
20.
11:10 ч., 23 март
Институт по съдебна медицина
Епендорф, Хамбург
Бащата със сигурност вече не беше част от картината.
Улрике Шмид беше дребна жена, която изглеждаше като прехвърлила четиридесет години, но Фабел знаеше от сведенията на каселската полиция, че е само на около тридесет и пет. Някога може би е била хубавичка, но лицето й вече носеше закоравялата умора на наркоманите. Синевата на очите й беше лишена от всякакъв блясък, а сенките под тях имаха жълтеникав оттенък. Косата й беше безжизнено руса и беше я прибрала набързо назад на конска опашка. Сакото и панталонът й бяха излезли от мода поне от десет години. За Фабел беше ясно, че беше изровила тези одежди от оскъдния си гардероб в опит да се облече подходящо за случая.
А случаят беше да идентифицира мъртвата си дъщеря.
— Пристигнах с влака… — каза тя, колкото да каже нещо, докато чакаха да докарат тялото.