— Той невинаги действа по този начин.
— Тя е позволила това да се случи с Марта. — Тонът на Ана беше предизвикателен. — Очевидно я е пребивала от бой, когато е била малка. Тази следа от усукано счупване на китката, когато Марта е била на пет години, и още Бог знае какво… И още по-лошо — тя е оставила горкото момиче да се изхранва само в един опасен, мръсен свят. В резултат я е отвлякъл маниак, изтърпяла е кой знае колко дълго един ужасен безумец и накрая е убита. А тази крава няма сърце дори да я погребе достойно, камо ли пък да ходи на гроба й. — Тя поклати глава, сякаш не можеше да повярва. — Като си помисля за семейство Елерс, съсипани от три дълги години, защото нямат тяло, което да погребат, гроб, над който да скърбят… И после тази студенокръвна кучка, която пет пари не дава какво ще направим с тялото на дъщеря й.
— Каквото и да мислим за нея, Ана, тя е майката едно убито дете. Тя не е убила Марта и дори не можем да докажем, че нейната небрежност е допринесла за това, което означава, че все още трябва да се отнасяме както към всеки друг скърбящ родител. Ясно ли се изразих?
— Да, господин главен комисар. — Ана замълча. — В доклада от Касел се казва, че майката е проституирала от време на време. Не мислиш ли, че е сводничила за собствената си дъщеря? Имам предвид факта, че Марта е имала сексуални партньори.
— Съмнявам се. Доколкото се вижда от доклада, било е само случайно, както казваш, за да задоволи пристрастеността си, когато е необходимо. Не вярвам, че госпожа Смит би била достатъчно организирана за каквото и да било друго. Така или иначе, чу я какво каза за Марта. Категорично не са били близки и имам чувството, че майка и дъщеря са вървели всяка по свой път. Всяка е вършела своето, иначе казано.
— Може би Марта е била организираната — каза Ана. — Може би тя самата е била в бизнеса.
— Съмнявам се. Няма никакъв намек за това в нито един доклад от полицията или социалните служби. Тя не е имала пристрастеност, която да задоволява. Не. Просто мисля, че се е опитвала да бъде толкова нормална тийнейджърка, колкото е позволявало семейството й. — Фабел замълча за малко, замислен за собствената си дъщеря Габи и колко много Марта напомняше за нея. Три момичета на приблизително еднаква възраст, при това с голяма външна прилика помежду си: Марта Шмид, Паула Елерс и Габи. Нещо дълбоко в него потръпна при тази мисъл. Вселена от неограничени възможности. — Хайде да се върнем в управлението. Трябва да посетя и една пекарна.
21.
14:10 ч., вторник, 23 март
Бостелбек, Хаймфелд, южен Хамбург
Времето беше започнало да се влошава. Обещанието от предишната седмица за пролет, изразено във ведра сутрин, вече помръкваше, превръщаше се в мрачно небе с буреносни облаци, които се тълпяха над северна Германия. Фабел не беше сигурен за причината — може би защото знаеше, че това е стар семеен бизнес и винаги свързваше пекарните с традиционен занаят — но не се изненада, когато видя, че Бакщубе Албертус е голямо промишлено звено, разположено близо до аутобана A7.
— За улеснение на разпространението — обясни Вера Шилер, докато водеше Фабел и Вернер към кабинета си. — Ние снабдяваме сладкарниците, кафенетата и ресторантите по цяла северна и централна Германия. Създадохме си прекрасни отношения с клиентите и често старшият ни персонал доставя важни пратки лично. Разбира се, имаме си собствен отдел по доставките — три фургона почти непрекъснато са на път. — Фабел разбираше, че слушат стандартната реч на Вера Шилер, изнасяна пред всякакви посетители на предприятието. Тя явно беше предназначена за потенциални клиенти, а не за разследващи убийства.
Кабинетът й беше просторен, но по-скоро функционален, отколкото луксозен — нещо много по-различно от класическата елегантност на вилата. Когато тя зае мястото си и ги покани да седнат, Вернер скришом побутна шефа си с лакът и насочи погледа му към второ бюро в далечния ъгъл на кабинета. Никой не седеше зад него, но то беше отрупано с документи и брошури. Стенна план-схема сочеше дати и места. Фабел закъсня с части от секундата в обръщането си обратно към Вера Шилер.
— Да, господин главен комисар, това е бюрото на Маркус — каза тя. — Моля, свободен сте да… — тя потърси за момент нужната дума — проучите всичко. Ще ви заведа също и долу при господин Бийдермайер, нашия главен пекар. Той може да ви каже повече за другата жертва.