— Благодаря, госпожо Шилер. Оценяваме вашето сътрудничество.
Фабел едва не повтори, че това трябва да е много разстройващо за нея, но някак си усети, че ще е излишно. Не, не излишно, а неуместно. Това не беше разстройващо за нея, беше просто неподходящо. Той се вгледа в лицето й. Нямаше и намек за нещо, което да се крие под повърхностното спокойствие. Нищо не подсказваше за неотдавнашни сълзи или безсъние. И нямаше никаква злоба в споменаването на Хана Грюн като „другата жертва“. Това беше просто подходящо описание. Студенината на Вера Шилер беше нещо повече от повърхностен мраз. Беше съвършена стерилност, която сковаваше сърцето й в лед. Фабел беше я виждал два пъти: веднъж в къщата, в която бе живяла със съпруга си, и сега в кабинета, който също беше делила с него. Да, по-малко от четиридесет и осем часа след като беше научила за смъртта на мъжа си, у нея нямаше и следа от „непълнотата“, за която говореше Ана Волф при посещението на дома на жертва.
Не беше лесно да изкараш Фабел от релси, но Вера Шилер беше едно от най-страховитите човешки същества, които някога бе срещал.
— Има ли някой, който според вас би желал да навреди на съпруга ви, госпожо Шилер?
Тя се засмя и безупречно начервените й устни откриха съвършени зъби в нещо, което не би могло да се нарече усмивка.
— Не мисля, господин комисар. Поне не такъв, когото бих могла да назова по име. Но абстрактно — да. Би трябвало да има поне дузина съпрузи-рогоносци и ухажори, които биха искали да навредят на Маркус.
— Хана Грюн имала ли е приятел? — попита Вернер.
Госпожа Шилер се обърна към него. Усмивката, която не беше усмивка, изчезна.
— Не съм запозната с личния живот на служителите си, господин старши криминален комисар Вернер. — Тя стана рязко, каквито бяха всичките й движения. — Ще ви заведа долу на етажа на пекарната. Както ви обясних, господин Бийдермайер ще може да ви даде повече подробности за убитото момиче.
Главното хале на пекарната беше разделено на нещо като малки конвейерни системи, върху които се сглобяваха или приготвяха различни продукти. Самият въздух изглеждаше тестен, гъсто напоен с аромати на брашно и печиво. По двете дълги стени бяха монтирани огромни фурни от лъскава стомана, а персоналът беше облечен в бели престилки и защитни шапки и мрежи за коса. Ако не беше почти годният за ядене въздух, това би могло да бъде завод за полупроводници или някаква филмова представа от 1960-те години за футуристична космическа лаборатория. Отново реалността се сблъска с представата на Фабел за традиционна немска пекарна.
Вера Шилер ги поведе надолу към производствения етаж и спря пред много висок як мъж, когото представи като Франц Бийдермайер, главен пекар. Тя се обърна на пета преди Фабел да успее да й благодари. Настъпи момент на неловко мълчание, след това Бийдермайер се усмихна приятелски и каза:
— Моля, извинете госпожа Шилер. Подозирам, това за нея е много трудно.
— Изглежда се справя доста добре — каза Фабел, като се опитваше да не допусне и намек на сарказъм в тона си.
— Такава си е, господин Фабел. Тя е добър работодател и отношението й към персонала наистина е много хубаво. И не мога да си представя, че приема загубата си иначе, освен твърде сериозно. Господин и госпожа Шилер имаха много сполучливо, дори страхотно партньорство. Поне в бизнеса.
— А лично? — попита Вернер.
Главният пекар отново мило се усмихна, като този път сви рамене. Имаше нещо в бръчиците около очите на Бийдермайер, което подсказваше, че той много се усмихва. Напомняше на Фабел за собствения му брат Леке, чиято закачливост винаги се разкриваше в очите му и около тях.
— Наистина не знам нищо за личните им отношения. Но бяха добър работен екип. Госпожа Шилер е опитна бизнес дама и знае всичко за търговската стратегия. Тя поддържаше тази пекарна с високи печалби дори по времето, което беше лошо за целия бизнес в Германия. А господин Шилер беше много, много добър търговец. Умееше страхотно да привлича клиенти.
— Мисля, че е умеел страхотно да привлича и жените — добави Фабел.
— Имаше слухове… Не мога да отрека това. Но, както казах, не е моя работа да мисля за такива неща. Вашето предположение доколко госпожа Шилер е знаела и как това е засягало брака им е валидно точно колкото и моето. Извинете ме…
Когато приближаваха до него, той украсяваше торта и държеше малък сложен детайл от глазура между масивните си палец и показалец, а сега се обърна и внимателно го сложи върху полирания плот от неръждаема стомана. Фабел забеляза, че вероятно от хигиенни съображения Бийдермайер носи бели ръкавици от латекс, покрити с фин слой брашно. Ръцете му изглеждаха прекалено големи, а пръстите прекалено тромави, за да допусне човек, че главният пекар прави нежната украса на торти и фини сладкиши.