— Вернер, иди в полицейския участък на Вилхелмсбург — каза Фабел, като все още оглеждаше помещенията на Олсен. — Виж дали могат да ни дадат кучкар. Не ми харесва този домашен любимец.
Зелено-бял полицейски фургон паркира зад тях. Кучето пазач на Олсен като че ли беше обучено да реагира на полицейски коли, защото веднага скочи на крака и залая силно, басово към фургона. Едър мъж, облечен в гащеризон и престилка, излезе от работилницата, като бършеше ръцете си с парцал. Беше с масивно телосложение, с огромни рамене, върху които главата без шия беше като забита — човешки еквивалент на ротвайлера, който му пазеше двора. Човекът остро погледна кучето и измърмори нещо, после погледна към полицейските коли и се върна в работилницата си.
— Остави кучкаря, Вернер — каза Фабел. — По-добре вече да отидем и да си поговорим с нашия човек.
Когато доближиха портата, стана ясно, че кучето не е вързано. То скочи към приближаващата група полицаи с учудващи за големината му скорост и пъргавина. Фабел с облекчение отбеляза, че портата е заключена с верига и катинар. Ротвайлерът ръмжеше и лаеше злобно, белите му зъби проблясваха. Олсен отново се появи на вратата на работилницата.
— Какво искате? — Гласът му едва се чуваше от такова разстояние на фона на непрекъснатия лай.
— Имаме съдебно разпореждане, господин Олсен — каза Фабел и протегна документа така, че Олсен да може да го види. — Бихме искали да ви зададем няколко въпроса. — Кучето вече се хвърляше към портата, като я караше да гърми и да напъва веригата и катинара. — Бихте ли си прибрали кучето, господин Олсен? Трябва да ви зададем някои въпроси.
Олсен направи пропъждащ жест и понечи да се върне в работилницата. Фабел кимна на Вернер, който извади пистолета си, смъкна му кобура и го насочи към главата на ротвайлера.
Олсен рязко извика „Адолф!“ и кучето послушно се върна на мястото си, но остана на крака, цялото нащрек.
Ана хвърли поглед към Фабел.
— Адолф?!
Фабел кимна на Вернер и той прибра пистолета. Олсен приближи към портата с връзка ключове и отключи катинара. Отвори едното крило и застана навъсен до него.
— Моля, ще завържете ли кучето си, господин Олсен? — Фабел му подаде препис от разпореждането. — И може ли да видим мотора ви, ако обичате? Вашият собствен. Номерът му е посочен в разпореждането.
Олсен махна с глава към работилницата.
— Там е. Не мислете за кучето. То няма да закачи никого, ако не му кажа де…
Те тръгнаха към постройката. Адолф ги гледаше от определеното си място, което Олсен беше подсигурил със здрава верига. Позата му беше напрегната, то местеше поглед от полицаите към Олсен и обратно, сякаш чакаше заповед да нападне.
Вътрешността на работилницата неочаквано беше подредена и светла. Групата Рамщайн или друга подобна ръмжеше дрезгаво от си-ди плейър. Олсен намали звука, но не го изключи, сякаш за да покаже, че това е само временно прекъсване на деня му. Фабел бе очаквал да види стените покрити с обикновените плакати на полуголи или дори голи тела. Вместо тях имаше естетични снимки на мотоциклети и технически илюстрации. В далечния край имаше редица мотори, два-три, от които бяха първокласни. Олсен явно метеше редовно циментовия под, а до едната стена имаше лавици, по които бяха наредени части в червени тавички и кутии с грижливо написани етикети. Фабел продължително изгледа Олсен. Беше голям мъж, наближаващ тридесетте, и би бил почти хубав, ако чертите му не бяха леко прекалено едри и груби. В добавка кожата му беше лоша, петниста. Според Фабел методичният ред и надписите на частите не съответстваха на животинския вид на Олсен. Той се приближи до етажерката с части и впери очи в надписите.
— Нещо специално ли търсите? — Тонът на Олсен беше равен. Явно беше решил да съдейства, но да запази безразличие. — Нали искахте да видите мотора ми?
— Да… — Фабел се отдалечи от лавиците. Почеркът на надписите беше дребен и акуратен, но Фабел не би могъл да каже дали е същият като онзи на бележките в ръцете на труповете. — Да, моля.
Огромен американски мотор стоеше в центъра на работилницата, опрян до стойка. Няколко части бяха махнати от машината и лежаха на пода. Фабел отново усети ред и грижа в начина, по който бяха сложени на цимента. Олсен явно бе работил по този мотор, когато те дойдоха.