Те се разделиха и продължиха самостоятелно да претърсват апартамента на Олсен, като посетители на галерия или музейна експозиция. Оглеждаха общата картина, след това се спираха за по-подробно изследване на нещо, което ги е заинтересувало. Нищо тук не подсказваше за суперобременено его на сериен убиец, но сетивата на Фабел постоянно се сблъскваха с прοтиворечието в личността на Олсен. Всичко беше спретнато и подредено. В една от спалните плакатите по стените биха вървели повече за спалня на юноша, отколкото за апартамент на почти тридесетгодишен човек. Някои лични вещи — претенциозен, но евтин часовник, гребен и четка, няколко тоалетни принадлежности и две-три шишета с афтършейв — подбрани, подредени на тоалетната масичка. Фабел разтвори тежките крила на вратата на солиден стенен гардероб. Дрехите и обувките в него бяха огромни и Фабел се почувства като в стая на заспал великан. Освен че беше огромен, гардеробът на Олсен беше функционален и ефективен: официален костюм с чифт официални обувки, половин дузина тениски с имена и лого на групи за протестен рок, при това сгънати и подредени, сякаш майка му е била тук същата тази сутрин. Два чифта джинси, от черен и син деним, два чифта маратонки, два чифта високи обувки, ботуши.
— Холгър!
Фабел извика през рамо към другата стая. Вдигна чифт обувки и погледна подметките. Грайферът беше плитък. Вторият чифт изглеждаше много по-солиден. На всяка обувка имаше десет чифта дупки за връзки и две дебели каишки с катарами за допълнително пристягане — явно бяха за каране на мотоциклет. Той ги обърна да види подметките, когато влезе Браунер със снимка на отпечатъка от обувка, намерен в Природния парк. Дори Фабел разбра от пръв поглед, че е от тези обувки.
Браунер държеше отворен прозрачен плик за улики, докато Фабел внимателно прибра в него едната, а после и другата обувка.
— Сега ни остава само да намерим нашата Пепеляшка — каза Фабел.
27.
21:00 ч., петък, 26 март
Пьозелдорф, Хамбург
Това беше още един приятелски ритуал: приятелите на индивида стават приятели на двойката. Тази съвместна вечеря беше идея на Фабел, и когато видя Ото, най-стария си приятел, да седи и да си бъбри със Сузане — най-новия елемент в неговия живот — неочаквано се зарадва. Обикновената първоначална неловкост на поздрави и запознавания беше се изпарила почти моментално при естествената южняшка топлота на Сузане и беше ясно от самото начало, че Ото и Елзе я харесват. Одобряват я. Не беше сигурен защо, но това одобрение беше много важно за него. Може би защото Ото и Елзе бяха наблизо по време на целия му брак с Ренате и сега пак седяха около маса в ресторанта, точно както преди.
Той погледна Сузане и се усмихна. Гарвановата й коса беше прибрана, като откриваше шията и раменете й. Красотата й беше поразителна и естествена, едва забележимият грим подчертаваше изумително красивите й очи под дъгите на веждите. Тя разбиращо отвърна на усмивката му. Фабел беше запазил маса в един италиански ресторант на Милхщрасе, само на две минути път от апартамента си. Недостатъкът на жилището му беше, че не ставаше за домашно парти, и Фабел беше станал постоянен клиент на този ресторант, когато посрещаше гости. Те бърбореха разсеяно за това-онова, когато Ото внесе темата за книгите, които Фабел беше купил.
— Как върви работата ти с романа на Вайс? — попита той.
— Много добре… е, добре. Разбрах какво имаш предвид за този претенциозен стил. Но е поразително как те засмуква светът, който той описва. И как започваш да свързваш Якоб Грим повече с измисления образ, отколкото с историческата личност. Което е същността на теорията на Вайс, предполагам. — Фабел замълча за малко. — Аз чета и самите Братя Грим. Знаех, че са събрали множество народни приказки, но нямах представа колко много са те всъщност. Също както и митовете и легендите.
Ото кимна с едрата си куполообразна глава.
— Били са много всеотдайни и талантливи личности. И могъщ екип. Работата им върху немския език, въобще върху лингвистиката, както знаете, е разораване на целина. И все още оказва влияние. Те са определили механиката на езика, на развитието на езиците и на заемките им един от друг. Странното е, че ги помнят като автори на приказки, които те всъщност не са написали. Е, редактирали са малко тук-там, пренаписали са последните версии, за да ги направят по-приятни.
— Ммм… знам… — Сузане пийна вино, после остави чашата си. — Като психолог смятам приказките за очарователни. В тях има толкова дълбочина! Повечето е сексуална.