— Гей?
— Явен. Но предан приятел на Лаура. Ще бъде съсипан, когато научи…
При полицейския кордон беше пристигнал телевизионен екип и Фабел видя, че вестникарски фотографи са насочили към тях телеобективи като снайперисти.
— Мисля, че започнахме да привличаме прекалено голямо внимание. Господин Ганц, бих искал да поговоря с вас малко повече за госпожица фон Клостерщад, но някъде на по-тихо място. Бих предложил, господин криминален директор, и вие да присъствате.
Ван Хайден кимна. Фабел гледаше как двамата мъже тръгнаха към мерцедеса. Забеляза, че обикновено приятелски настроеният към пресата Ганц отпрати репортерите със същото твърдо раздразнение като Ван Хайден. Последния път, когато пътищата на Фабел и Ганц се бяха пресекли, търкането помежду им беше значително. Тогава серийният убиец, преследван от Фабел, беше смятан от Ганц за генератор на неприятни заглавия. Този път смъртта беше дошла прекалено близо до дома на Ганц, за да се тревожи за лошата преса.
Фабел вдигна очи към високата кула на планетариума. Тук имаше послание. А той не го разгадаваше.
30.
10:10 ч., понеделник, 29 март
Главно управление на полицията, Хамбург
Фабел огледа седналите до масата в заседателната зала и остро усети отсъствието на Вернер и Ана. Само двамата с Мария бяха останали от основния екип и той беше привлякъл двама комисари — Петра Маас и Ханс Рьотгер — от Специалната комисия по сексуални престъпления с шеф комисар Уте Валраф, която се помещаваше на същия етаж в управлението. Фабел познаваше добре и двамата детективи и ценеше тяхната подкрепа, но все пак се чувстваше някак изоставен. Олсен, ако той беше убиецът, ставаше все по-самоуверен, въпреки че едва не беше заловен. Фабел и екипът му трябва да напредват възможно най-бързо и ефикасно, за да му попречат да убива отново.
Около масата седяха също Сузане и Клат, комисарят от Нордерщед. Фабел току-що беше помолил Мария да информира накратко екипа за последното убийство, когато на вратата се почука и висок пясъчнорус униформен полицейски офицер смутено пристъпи прага.
— А, комисар Херман! — Фабел посочи свободен стол с махване на ръката. — Благодаря, че дойдохте. Помислих, че бихте искал да присъствате на този брифинг.
Херман засия, когато сядаше, остави своята зелено-бяла фуражка на масата, извади бележник и го отвори пред себе си.
— Комисар Херман — обясни Фабел на другите — беше офицерът, който идентифицира извършителя на двойното убийство в Природния парк Харбургер Берге като възможен сериен убиец, който е положил много усилия за съхраняване на мястото за следователите.
Херман благодари с кимване. Фабел помоли Мария да продължи. Тя резюмира това, което знаеха и което не знаеха до момента за последното убийство, и направи преглед на предишните три.
Когато тя свърши, Фабел продължи.
— Имаме много силен и непредсказуем заподозрян на свобода. Петер Олсен. На двадесет и девет години. Има досие на насилник, имал е връзка с Хана Грюн, която намерихме заедно с Маркус Шилер в Природен парк Харбургер Берге. Така че има свързващо звено и възможен мотив. Но предстои да установим какви връзки е имал с другите жертви, ако е имал изобщо. Можем да смятаме също, че той е от кариотип XYY — генетична аномалия, която предразполага към необуздан гняв. Госпожо доктор Екхард?
— Всеки от нас е роден с определен брой и вид хромозоми — обясни Сузане. — Мъжете са с XY, жените — с XX. Понякога обаче се наблюдават отклонения. Това може да доведе до синдрома на Даун, синдрома на Търнър или смесен пол като хермафродитизъм, а може и да се прояви с една допълнителна мъжка или женска хромозома. При мъжете това се нарича XYY, или свръхмъжки синдром. Такива мъже могат да бъдат твърде високи, изключително мускулести и често са много агресивни, с трудно контролируема избухливост. Понякога страдат от тежко акне и имат скелетно-мускулни проблеми. Последните изследвания говорят, че са в границите на нормален коефициент на интелигентност или леко под средния. Може обаче да имат проблеми с образованието, защото са недозрели в развитието си. Комисар Фабел описа Олсен като човек с почти юношески вкус за музика и украса. — Сузане замълча и се облегна назад. — В името на клиничното равновесие трябва да съобщя, че има много спорове относно ролята на XYY в престъпността. Те започнаха заради човек, който убиваше за развлечение в Чикаго, Съединените щати, на име Ричард Спек, струва ми се. Той убил осем медицински сестри през шестдесетте години и поискал снизхождение поради своя XYY генотип. После се оказало, че диагнозата му е погрешна, и това дискредитирало за известно време цялото позоваване на аргумента XYY. А и съществуват много мъже с XYY, които се контролират добре. Познавам високоуважаван психолог от този генотип. Той има стратегия за справяне с трудностите, особено с избухливостта.