— А и не можем да бъдем сигурни, че Олсен е с XYY — добави Фабел. — Доколкото знаем, той никога не е подлаган на изследвания на кариотипа. Но вече знаем от опит, че е изключително склонен към насилие и нищо не го спира да рани полицай. И ако той е нашият човек, може да пререже гърло с единствен удар.
Фабел забеляза, че Сузане е свалила очилата си и ги върти замислено в ръце.
— Госпожо доктор?
— Извинете. Тъкмо си мислех, че точно това според мен не съвпада. Ако Олсен е XYY, значи е извън контрол. Типичните затворници с XYY са вътре, защото са биели жените си или са вършили други неща в резултат на изгубен контрол. Когато Олсен е ударил комисар Вернер, го е направил с излишно голяма, изключителна сила. Според мен ако той беше убиецът, щяхме да бъдем свидетели на психотична ярост. Многократно намушкване, в това число и рани след смъртта, когато би продължил да напада жертвата си дори след като е разбрал, че е мъртва. Прерязване на гърлото с един удар някак не пасва.
— Но не го изключва?
— Не. Може би не.
Фабел разтвори папката пред себе си. Не само резервираността на Сузане активира алармен звънец дълбоко в съзнанието му. Убийството на Хана Грюн и Маркус Шилер от Олсен би било престъпление от страст, от бясна ревност, но това не съвпадаше със странното подреждане на телата. А момичето от плажа на Бланкенезе, и последното убийство… Всичка имаха бележки, написани — както личеше от пръв поглед — от една и съща ръка.
Мария сякаш беше прочела мислите му.
— Не съм убедена за Олсен. По-скоро мисля, че би се опитвал да стои в сянка в момента, като се има предвид, че го търси половината полиция в Хамбург.
— Не знам, Мария. Засега той е първият ни заподозрян, но някак си не мога да се преборя с Олсен като личност. Или може би проблемът е, че мога. Продължавам да допускам, че Олсен крие в себе си повече, отколкото се вижда на повърхността. А може би няма нищо. Може би дори има по-малко, отколкото се вижда. Свързахме го с убийствата в Природния парк, това е сигурно. Той е дебнел, чакал ги е. Имаме съвпадащи отпечатъци на обувките и гумите на мотора му. Там той трябва да е убиецът. Но другите две убийства не мога да ги свържа с него. Нито пък цялата тема за Братя Грим. — Той се обърна към Сузане. — Защо Олсен би извършил две убийства с мотив, но и две други без никакъв мотив?
— Не съществува убиване без мотив. Дори най-случайните актове на насилие са предизвикани от някакво желание или необходимост. Възможно е в съзнанието на Олсен да няма връзка с другите две убийства, освен ако смята, че е в някакъв кръстоносен поход, вдъхновен от Братя Грим, и е включил Грюн и Шилер, защото са били подходящи за комбиниране на целите. Или съчетаване на приятното с полезното, както се казва.
— Да убиеш две птици с един камък — каза Фабел. Другите го погледнаха учудено. — Няма значение. — Той погледна в папката към почти хубавото лице на Олсен. — Може би тези две други жертви не са случайно избрани, както мислехме отначало. Може би Олсен ги е нарочил заради това, което са, или което представляват. Последната жертва е модел, известна със своята красота, и позата й беше на Спящата красавица. Другото момиче е от семейство с много ниско обществено положение — хора от подземния свят, от които се очаква да изоставят децата си на мястото на онези, които отвличат. Остава въпросът: дали Олсен е отвлякъл „истинското дете“, Паула Елерс, преди три години?
Отговори офицер Клат.
— Убеден съм, че е така. Приликата между двете момичета е смайваща. Твърдо съм убеден, че който е отвлякъл Паула Елерс, е отвлякъл и убил Марта Шмид.
Фабел кимна. Беше ясно дори за него, който никога не беше виждал двете момичета живи, че съвпадението не е случайно.
— Ами другите жертви — Хензел и Гретел? Ако Олсен е решил да комбинира сексуалната си ревност с темата на своите убийства, значи тук има конфликт. Той е знаел прекалено добре, че избраните от него жертви не са брат и сестра.
— Но може би не смята, че трябва да бъде прекалено буквален… — включи се Петра Маас, новата жена в екипа. Беше висока, слаба, наближаваше четиридесетте, с кестенява коса около лице с интелигентно излъчваме. — Например последната му жертва отговаря на образа на Спящата красавица или Дивата роза поради всеизвестната си красота, но е два пъти по-стара от героинята в приказката. В повечето планове на психопати съществува гъвкавост. Наблюдаваме същите неща в комисията по сексуални престъпления. Серийни изнасилвачи и серийни убийци имат подобни психози. Ако Олсен е вашият „приказен“ убиец, то той вижда може би съответствието на жертвите си по-скоро в най-общи черти, отколкото в детайли.