— Предполагам — каза Вайс, — че подобни сцени, може би не чак в такава степен, не са непознати за вас, господин Фабел. Това е сцена на убийство. Горката жена тук — той потупа стъклото, което предпазваше илюстрацията — явно е попаднала в бърлогата на сериен убиец.
Фабел сякаш бе прикован към картината. Беше в познатия стил на илюстрации от деветнадесети век, но предизвика прекалено много отзвуци у него.
— Откъде е тази илюстрация?
— Тя е от Херман Фогел. Късните 1880 години. Това, господин Фабел, е илюстрация към книгата на Шарл Перо „Синята брада“. Френска приказка за благородник-чудовище, който наказвал любопитството на жените, като ги убивал и осакатявал в заключена стая в замъка си. Приказка, предание, но това не пречи да е универсална истина. Когато Перо е написал своята версия, спомените за истински зверства, извършени от благородници, все още са твърде живи в психиката на французите. Жил дьо Ре, маршал на Франция и другар по оръжие на Жана д’Арк, е содомизирал и убил стотици момчета, за да задоволи перверзната си и необуздана похотливост. Или Конмар Прокълнатия, който е управлявал Британия през шести век. Конмар, или Кономар, ако предпочитате, е може би най-близката историческа връзка със Синебрадия. Той обезглавявал всяка от жените си, като накрая отрязал и главата на красивата, благочестива и в напреднала бременност Трифина. Между другото, приказката съществува из цяла Европа. Братя Грим я разказват като „Птицата на Фитчер“, италианците я наричат „Сребронос“, а английският Синя брада се нарича „Господин Фокс“. Всички засягат темата за женското любопитство, което води до откриването на скрита окървавена стая. Стая за убийства.
Вайс замълча, сякаш отново преценяваше илюстрацията.
— Херман Фогел е германец. Въпреки че е илюстрирал френска приказка, не е съумял да се предпази от въвеждането на части от собственото си културно обкръжение: дръвникът и брадвата са заети от приказката на Братя Грим „Птицата на Фитчер“. Та тази приказка се разказва из цяла Европа и подробностите в общи линии са едни и същи. Трябва да е имало реални събития, независимо дали именно действията на Конмар Прокълнатия са ги предизвикали. Моето мнение е следното: тези предупредителни приказки за деца, тези древни предания и легенди доказват, че серийният изнасилвач, или убиец, или похитител на деца не е съвременно явление. Големият лош вълк няма нищо общо с вълците. — Вайс се засмя. — Колкото и да е странно, предполага се, че клетвата, която е спечелила на Конмар прозвището Прокълнатия, е била да се превърне във върколак заради греховете си… В края на краищата всяка история губи нишката си в митове и легенди.
Вайс взе роман от лавицата пред себе си. За разлика от другите той беше нов. Модерна твърда подвързия, в лъскава обложка. Фабел видя, че е написана от друг автор. Не позна името, но май беше англичанин или американец. Вайс я пусна върху папката с писма.
— Днес ние непрекъснато преоткриваме тези приказки. Същите истории, нови действащи лица. Ето един бестселър — разказ за преследването на сериен убиец, който ритуално разчленява жертвите си. Това са нашите днешни истории. Това са нашите предания, нашите вълшебни приказки. Вместо злодеи, духове и гладни вълци, дебнещи в тъмните ъгли на горите, имаме канибали, разчленители и похитители, дебнещи в тъмните ъгли на нашите градове. В природата ни е да маскираме нашите злодеи като нещо необикновено или различно: книги и филми за извънземни, акули, вампири, призраци, вещици. А истината е, че има един звяр, който е по-опасен, по-хищен от всеки друг в историята на природата. Ние. Човекът е не само най-големият хищник на планетата, той е и единственото създание, което убива заради едното удоволствие, за сексуално задоволяване или чрез организирани групи за задоволяване на абстрактни концепции на религиозни, политически или социални догми. Няма нищо по-убийствено и застрашително от обикновения мъж или жена на улицата. Но това, разбира се, ви е твърде познато от работата ви. Всичко останало, всичките истории за ужаси, предания, вярата във все по-голяма злост — всичко това е воал, спуснат над огледалото, в което трябва да поглеждаме всеки ден.