Вайс отново седна и покани Фабел да стори същото.
— Това, от което трябва да се страхуваме най-много, е нашият съсед, нашият родител, жената или мъжът до нас в метрото… От нас самите. И най-трудното, което можем да направим, е да се изправим пред чудовищната баналност на този факт. — Вайс леко обърна тежката скулптура на бюрото си така, че озъбените челюсти застанаха пред лицето на Фабел. — Това се крие вътре в нас, господин комисар. Ние сме големите лоши вълци.
Фабел се вторачи в скулптурата, привлечен от отвратителната й красота. Знаеше, че Вайс е прав. Той наистина виждаше доказателства за това в своята работа. Чудовищната изобретателност, на която беше способен човешкият ум, когато трябваше да измъчва други. Да убива други.
— Значи казвате, че серийният убиец не е съвременно явление, а само се е наричал другояче?
— Точно така. Ние сме родени високомерни, господин Фабел. Всеки от нас вярва, че създава света отново, когато се ражда в него. Тъжната истина е, че сме само вариации на тема… или поне на обикновено преживяване. Доброто и злото на света са се появили в него с най-първия човек. Те са се развивали с нас. Затова имаме тези древни народни предания и митове. Братя Грим са съобщавали, не са създавали. Нито една от вълшебните им приказки не е тяхно творение. Това са стари народни приказки, които те са събирали като част от лингвистичното си изследване. Съществуването на тези приказки и предупреждението, скрито във всяка от тях — „никога да не скитаме далече от дома си“ и „да се пазим от непознати“ — доказват, че серийният убиец е не просто страничен ефект на съвременния живот, а е бил с нас през цялата ни история. Роден е в реални събития. Корените на вълшебните приказки лежат в истински отвличания и убийства. Също както истината за ликантропията, митът за върколаците е породен от неспособността на предишните поколения да разпознаят, определят и разберат психопатията. Фактически, господин Фабел, всеки приема, че често правим измислица от факта. Аз твърдя, че правим и факт от измислицата.
Фабел наблюдаваше Вайс, докато го слушаше. Опитваше се да разбере какво подклажда мрачния огън, страстта в очите му.
— А когато пишете, че Якоб Грим е бил детеубиец, вярвате ли, че вашето измислено творение се превръща в някаква истина?
— Какво е истината? — Разбиращата усмивка на Вайс съдържаше снизходителен оттенък, сякаш Фабел не притежава интелектуални ресурси да се справи с въпроса.
— Истината — отговори Фабел, — е един абсолютен, неопровержим факт. Аз се занимавам с истината, с абсолютната истина всеки ден. Разбирам какво се опитвате да кажете — че понякога истината е абстрактна или субективна. Якоб Грим не е бил убиец. Лицето, което издирвам, е убиец. Това е неопровержим факт. Истината. Това, което трябва да установя, е доколко — ако е така — вашата книга го е вдъхновила.
Вайс направи широк примирен жест с ръце. Огромни, силни ръце.
— Задавайте въпросите си, господин комисар.
Разговаряха още двадесетина минути. Познанията на Вайс върху митовете и преданията бяха енциклопедични и Фабел си водеше бележки, докато авторът говореше. Но у Вайс имаше нещо, което не харесваше на Фабел — някаква заплаха, не само във физиката му. Той не внушаваше същото усещане за потискано насилие като Олсен. Беше нещо в черните му очи. Нещо почти нечовешко.
Накрая Фабел попита:
— Но в края на краищата всичко това са само фантастични приказки. Не може да вярвате, че са внушени от реални събития?
— Дали не са? — каза Вайс. — Вземете руската приказка за къщичката на Баба Яга, в която всички мебели са направени от кости. Чувал сте, разбира се, за Ед Гейн, американския сериен убиец, който е вдъхновил книгата и филма „Психо“, както и „Мълчанието на агнетата“. Когато полицията нахлула в селската му къща, намерили столове и табуретки, направени от човешки кости, както и един почти завършен костюм, ушит от кожите на мъртви жени. Както казвам, никой не е уникален. Трябва да е имало безброй такива като Ед Гейн някога. Напълно е вероятно някаква ранна руска версия да е вдъхновила приказката за Баба Яга. И моля, не забравяйте, господин Фабел, че много от тези вълшебни приказки са „хигиенизирани“. Вижте вашата жертва „Спящата красавица“. В оригиналната приказка „Спящата красавица“ не е събудена с целомъдрена целувка — било е разказ за изнасилване, кръвосмешение и канибализъм.